Евроскептичните популисти продължават да триумфират в Европейския съюз. Влиянието им в Унгария, Словакия и Италия подчини още една територия през уикенда – Австрия. Твърде възможно е и Чехия да се присъедини към тях след изборите наесен. Това е добър повод проевропейските сили, представляващи статуквото, да се замислят къде дерайлира европейската идея и как да я вкарат отново в релсите на правилното и полезното.
Австрия е последният пример за новата роля на крайната десница в политическия живот в блока. Канцлерът Карл Нехамер подаде оставка в събота след провал на преговорите за формиране на центристка коалиция. Целта беше тя да послужи като бариера срещу евроскептичната и доста приятелски настроена към Русия крайнодясна Партия на свободата на Херберт Кикл, която спечели най-много гласове (29%) на парламентарните избори през септември.
„Санитарният кордон“ обаче не издържа и сега Народната партия на канцлера Нехамер
ще води коалиционни преговори с Партия на свободата,
а Кикл е решен да стане новият канцлер.
Това съвсем не е невъзможно предвид факта, че отявленият проевропеец – президентът, който често атакува крайната десница, е покани Кикл за консултации. Показателно е, че след избори, по правило мандат се дава на победителя, но през септември президентът пренебрегна това и връчи мандата на Нехамер.
За разлика от предшествениците си Йорг Хайдер и Хайнц-Кристиан Щрахе,
Херберт Кикл е доста практичен политик.
Майстор на пропагандата, започнал партийната си кариера като лепил плакати, издигайки се до автор на речи и лозунги, той привлича гласоподаватели с прости, но провокативни послания. Преди изборите, например, обеща на сънародниците си да издигне непристъпна „Крепост Австрия“ за мигрантите и обеща да стане „Канцлер на народа“, което доста наподобява на термина, използван да възхвалява Адолф Хитлер в нацистка Германия.
Освен това Кикл заяви, че
под негово ръководство Австрия ще спазва строг неутралитет.
Той се противопоставя и на отпускането на средства за подпомагане на отбраната на Украйна и многократно критикува санкциите срещу Русия, защото те вредили на австрийците. Освен това, той е категоричен, че САЩ и НАТО са главните виновници за войната в Украйна.
Претендентът за канцлер е начело на десните популисти от 2021 г. и оттогава няколко пъти е призовавал страната да напусне Европейския съюз. На по-ранен етап той бе признат за автор на лозунгите:
„Родина вместо ислям!“ и „Виенска кръв вместо чужденци!“
Със сигурност Народната партия и крайната десница ще успеят да се спогодят, защото имат доста допирни точки, както за миграцията, така и за икономиката. Все пак те имат зад гърба си два опита да управляват заедно, макар неуспешни.
Първата им коалиция, сформирана през 2000 г., приключи след няколко години, главно поради интензивни вътрешни борби в рамките на крайната десница.
Вторият опит през 2017 г. под ръководството на канцлера Себастиан Курц приключи, след като гръмна скандала с т. нар. афера „Ибиса“.
През 2019 г. вицеканцлерът и лидер на крайнодясната Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе подаде оставка, след като беше записан тайно от две германски издания да обещава на среща в испанския курорт Ибиса
строителни проекти на мнима племенница на руски олигарх
в замяна на дарения за неговата формация.
Щрахе уверил рускинята, че може да получи строителните обекти, които преди са били поверявани на голямата австрийска компания „Щрабаг“. В замяна на това тя трябвало да купи (по негов съвет, разбира се) най-големия вестник в страната – „Кронен цайтунг“, който да го подкрепя по време на предизборната кампания.
Тази афера потопи правителството на Курц и охлади страстите на десницата да се коалират с радикалната партия. Но сега няма да имат друг избор.
Очевидно, проевропейските партии са позагубили връзката си с избирателите и по тази причина, дори да имат добри намерения, те остават неразбрани. Докато тази тенденция продължава, радикалите ще продължават да завоюват нови територии.
