Котката на Шрьодингер се смята за един от най-забележителните парадокси в областта на квантовата механика. Теоретичният експеримент е предложен от австрийския физик Ервин Шрьодингер през 1935 г., използвайки метафората за котка в затворена кутия, която е едновременно жива и мъртва, докато кутията не бъде отворена. Така е и с напъните ни към еврозоната – хем ги има, хем ги няма. Надеждите ни са в онези в Брюксел, които предстои да отворят кутията.
Финансовият министър Теменужка Петкова обяви в петък (14 февруари), че няма риск за еврозоната. Тя посочи, че очакваме да излязат данните на Евростат за инфлацията на 24 февруари и ако България покрие критерия за инфлация и отговаря на всички изисквания, както предвижда решението на българския парламент, тя ще подаде искане за изготвяне на конвергентен доклад.
Петкова увери, че няма нищо, което да промени посоката на правителството по отношение на ерозоната и това е техен основен приоритет. Тя ще лети за Брюксел в понеделник да докладва готовността на България за еврозоната. Според публикувания от
Съвета на ЕС предварителен дневен ред точката за българския напредък е първа.
В същото време „Демократична България“ обвини правителството, че саботира собствения си план за еврозоната със отлагането на внасянето на бюджета за 2025 г.
„Обявиха, че ще внесат бюджет на 14 февруари. Бюджет няма, данни за януари няма. План за действия няма, а в понеделник България трябва да представи пред финансовите министри от еврозоната своя напредък“, каза пред журналисти в парламента депутатът от ДБ Мартин Димитров.
От партията са притеснени, че на заседанието на 12 февруари кабинетът на Росен Желязков е взел решение за удължаване на срока със седем дни – до 21 февруари. Правителствената пресслужба информира медиите, че допълнителното време е необходимо, за да станат ясни реалните актуални данни за 2025 г., които да бъдат пренесени и в Структурно-фискалния план на България за периода 2025 – 2028 година, който трябва да бъде представен на Европейската комисия.
Според Димитров
всяко забавяне оттук нататък може да ни струва страшно скъпо.
Той посочи, че датата 14 февруари не е избрана случайно, а заради заседанието на Еврогрупата в понеделник (17 февруари), за да може преди това България да покаже бюджет, 3% дефицит и да е готова да поиска извънреден конвергентен доклад.
Миналата седмица пък съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков обясни, че три категории хора дърпат спирачката на кабинета „Желязков“ за еврозоната.
Според него това са „хората, които държат над 25 млрд. лв. сиви пари, които не могат да докажат откъде са дошли, но влизайки в еврозоната, ще трябва да ги осветлят и превалутират, по-малки банки, които имат практики несъвместими с регулацията на ЕС и онези, които не искат интеграцията на България да продължи в посока към Евросъюза, а биха се радвали да отидем на Изток“.
В петък (14 февруари)
лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също се намеси в спора с обяснението,
че месеци наред не е имало бюджет, затова сега се изисква къртовска работа
„Стратегическата цел – еврозоната, изисква много предварителна работа. Това не е, както те си го мислят – отиват в някой мол и се разбират“, посочи Борисов в кулоарите на парламента и добави, че твърденията на депутатите от ПП-ДБ, че първата ГЕРБ саботира еврозоната са „глупости“.
В крайна сметка се оказва, че въпреки уверенията, че вървим в правилната посока, все още има разнопосочни сигнали дали ще приемем еврото от началото на 2026 година. Част от опозицията се съмнява, новата коалиция играе двойна игра по отношение на тази цел и се позовава на отлагането на искането за конвергентен доклад през януари. Управляващите твърдят, че е било неизбежно. Надеждата е, че следващата седмица Петкова ще бъде в Брюксел, където сигналите, които ще даде, трябва да са ясни.
