Европейската комисия представи през юни своето предложение за постепенно прекратяване на вноса на руски газ и петрол в ЕС до края на 2027 година. Целта е Москва да не може да финансира със спечелените от енергоизточници пари военната си машина, както и увеличаването на възобновяеми източници на енергия. Брюксел вярва, че това е един от начините за оказване на икономически натиск върху Русия да започне да преговаря за край на войната в Украйна.
Съгласно предложението вносът на руски газ по нови договори ще бъде забранен, считано от 1 януари 2026, а вносът по съществуващи краткосрочни договори до 17 юни 2026 г. Предвижда се изключение за краткосрочни договори за газопроводен газ, доставян в държави без излаз на море, като Унгария и Словакия, и за доставки, свързани с дългосрочни договори. Вносът по тези краткосрочни договори ще бъде разрешен до края на 2027 г.
Що се отнася до петрола,
държавите от ЕС, които все още внасят от Русия,
ще трябва да изготвят планове за диверсификация, за да прекратят постепенно целия оставащ внос до края на 2027 г.
През 2024 година руските доставки на газ все още съставляваха 19 % от общия внос в ЕС, а през 2023-а от Русия в ЕС са били внесени природен газ и втечнен газ на стойност 15.6 милиарда евро.
За да изпълни плана си обаче, Брюксел трябва да наложи повече изисквания за контрол на доставките, за да проследи
как и откъде руският газ продължава да навлиза в блока.
За целта ЕС се нуждае от информация от ключови транзитни страни като Турция. Проблемът е, че Анкара не подкрепя плана на ЕС за отказ от вноса на руски газ, което със сигурност е пречка за усилията на Брюксел.
Турция отдавна служи като канал за руски енергийни доставки към Европа.
Президентът Реджеп Ердоган многократно е заявявал, че едностранните санкции рискуват да накърнят икономиките и да застрашат енергийната сигурност за всички.
От външното министерство в Анкара обявиха в изявление пред „Политико“ в четвъртък, 7 август, че Турция ще прилага само санкциите, които са приети от Съвета за сигурност на ООН. Това означава, че в системата ще остане пукнатина, която ще позволява на руския газ да продължи да постъпва в блока незабелязано, дълго след законоустановения краен срок.
„Нежеланието на Турция да спазва разпоредбите на ЕС за мониторинг би могло да създаде предизвикателства за ефективното прилагане на предложения регламент, особено като се има предвид нарастващата й роля като транзитен и потенциален хъб за руски газ“, коментира пред „Политико“ Виле Нийнистьо, евродепутат от Зелените и бивш финландски министър на околната среда, който ръководи работата на Европейския парламент по законопроекта.
В момента
единственото трасе на руския природен газ в ЕС е „Турски поток“
и продължението му на българска територия „Балкански поток“.
През него газ получават Унгария, Словакия, Северна Македония и Сърбия. Основната част на капацитета на „Балкански поток“ е запазена от „Газпром“ за години напред.
Ако регламентът на ЕК за пълен отказ от руския газ бъде одобрен, което е почти сигурно, че ще се случи, защото за процедурата се изисква квалифицирано, а не пълно мнозинство при гласуването, то клиентите, който ще
могат да използват „Балкански поток“ от 2028 година
са Сърбия и Северна Македония.
Редица експерти обаче са скептични, че без ангажимент от страна на Турция, ЕС ще успее да развие плана си. От 2022 г. насам Брюксел постепенно прекрати всички покупки на руски петрол и въглища по море, като същевременно намали вноса си на газ с около две трети . Но продължи да купува значителни количества втечнен природен газ от Москва, наред с ограничените доставки по тръбопроводи. Големият въпрос сега е – ще успее ли да убеди Турция да сътрудничи?
