Войната между президента Румен Радев и управляващата коалиция вече е повече от очевидна. В центъра й са спецслужбите, а с разгарянето на войната въпросът могат ли да се превърнат те в политически маши ни връща години назад…
След като свали президентската администрация от колите на НСО и ги остави пешаци, днес мнозинството в Народното събрание реши съвсем да ореже президентските правомощия, като отстрани държавния глава от назначенията в сектор „Сигурност“. С тази идея парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред гласува на първо четене председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) да се избират с решение на Народното събрание, без указ на президента.
Проектът е внесен от пъстра китка депутати от представени в коалицията партии – Александър Рашков (ИТН), Станислав Балабанов (ИТН), Драгомир Стойнев (БСП), Мая Димитрова (БСП), Илиян Йончев (БСП), Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) и Христо Терзийски (ГЕРБ-СДС).
С него се предлагат промени в законите за ДАР, ДАНС и специалните разузнавателни средства. Ако промените се приемат в зала, председателите на трите служби за сигурност ще се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Както е известно, според сега действащото законодателство определянето на председателите на ДАТО, ДАНС и ДАР да се извършва в хипотезата на споделена компетентност между президента и Министерския съвет.
В мотивите си към проекта вносителите пишат, че както в Конституцията, така и в законите, не са предвидени правни механизми за разрешаване на евентуално възникнали конфликти между президента и Министерския съвет при упражняване на споделената им компетентност. Не са единични случаите, в които Министерският съвет предлага определено лице да заеме длъжността на ръководител на държавен орган, но президентът отказва да съгласува, съответно да издаде указ за назначаването му. При тази ситуация се налага за един, понякога продължителен период от време, съответният орган да се ръководи от лице, което временно изпълнява функциите до назначаване на титуляр, се посочва в мотивите.
С предложените изменения балансът в отношенията парламент – президент – правителство, не е нарушен, тъй като в република с парламентарно управление в центъра на този баланс е парламентът, подчертават вносителите. Те изтъкват още, че промените не засягат конституционните правомощия на президента в областта на отбраната и националната сигурност.
Пределно ясен е поводът за тази законодателна инициатива на управляващата коалиция – очевидно отказът на Румен Радев да назначи посочения от кабинета Деньо Денев за шеф на ДАНС. Това стана ясно вчера, когато президента обяви, че е отговорил на искането на правителството с писмено „не“. Приключих съгласувателната процедура с правителството, заяви Радев.
Искането бе изпратено на президента в началото на септември за съгласуване. Според хипотезата на споделена компетентност между президента и Министерския съвет Деньо Денев, който в момента изпълнява функциите на председател, трябваше да стане шеф на агенцията. Но не би.
Последвалият отговор на президентския отказ е ясен – война. Война, която ни връща в миналото и ще донесе много несигурност в сектор „Сигурност“ в бъдеще.
