Нобеловата награда за физика бе присъдена на Джон Кларк, Мишел Х. Деворе и Джон М. Мартинес за техните изследвания в квантовата механика, които проправят пътя за ново поколение изключително мощни компютри.
„Няма модерна технология, която днес да не разчита на квантовата механика — от мобилни телефони и камери до оптични кабели,“ заяви Нобеловият комитет.
Новите нобелови лауреати бяха обявени от Кралската шведска академия на науките на пресконференция в Стокхолм, Швеция.
Професор Джон Кларк, роден в Кеймбридж, Великобритания, който сега работи в Калифорнийския университет в Бъркли, призна: „беше изненадата на живота ми.“
Мишел Х. Деворе е роден в Париж и е професор в Йейлския университет, а Джон М. Мартинес преподава в Калифорнийския университет в Санта Барбара.
Тримата учени ще си разделят 11 милиона шведски крони (около 872 хиляди. брит. паунда).
Нобеловите лауреати провеждат експерименти в средата на 80-те години на миналия век с електронна схема, изградена от свръхпроводници, и демонстрират, че квантовата механика може да влияе и на предмети от бита при определени условия.
Нобеловият комитет отличи тяхната работа като: „откриване на макроскопско квантово тунелиране и квантоване на енергията в електрическа верига.“
Дори за област, която често се смята за сложна, откритието звучи впечатляващо. То има дълбоки и широки последствия — електронните устройства, които използваме ежедневно, се основават на тези принципи, а резултатите се използват за създаването на изключително мощни квантови компютри.
„Нашето откритие поставя основите за развитието на квантовите компютри. Много хора работят в тази област, а нашето изследване е в основата на тези усилия,“ каза професор Кларк по телефона на пресконференцията.
Квантовата механика описва поведението на изключително малки частици в субатомния свят. Екипът на Кларк изследва как тези частици могат да преминават през енергийни бариери, което класическата физика счита за невъзможно — явление, известно като тунелиране.
Техните експерименти показаха, че тунелирането се случва не само в теоретичния свят, но и в реални електрически вериги. Това знание е приложено при създаването на съвременни квантови чипове.
Професор Лесли Коен, заместник-декан в Катедрата по физика на Imperial College London, коментира:
„Това е чудесна новина и напълно заслужена. Тяхната работа положи основите за свърхпроводими кубити — една от основните хардуерни технологии за квантовите технологии.“
Четете още: Нобеловата награда за медицина отива при трима имунолози
