Детството със сигурност може да се определи като “златната мина” на човешкия живот. Въображение, смях, игри, свобода и опознаване на света. Свят, необременен от рутинното ежедневие на възрастните. Само че днес системата не иска да се съобразява с малкия човек. Системата свежда детството до една рамка – еднаква за всички.
Повод за тази констатацията е публикуваната за обществено обсъждане „Концептуална рамка за разработване на стандарти за ранно учене и грижи“, която от МОН са свели до три простички неща: 1) Стандартите, 2) Целите и 3) Очакваните резултати.
Проектът обхваща децата от 3-месечна до 3-годишна възраст, техните родители и специалистите, които се грижат за малчуганите.
Всичко това претопено в 4 области: здраве, физическо и двигателно развитие, познавателно развитие, личностно-емоционално и социално развитие и
езиково и комуникативно развитие.
Какво се получава?
Още от 3-месечна възраст се започва с “очакванията” и “резултатите” към децата, като има и насоки за “възрастния”. Трябва ли обаче да има подобна концептуална рамка за стандарти за учене и грижи, след като в по-голямата част от посочения период майката е до детето си – тя е в майчинство, а и на бащите предоставиха възможност да бъдат близо до отрочетата си? И по-точно, трябва ли да се налага на родителите какви резултати да постигнат децата им още преди да са постъпили в детската градина?
Впрочем, както се видя от приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, мнението на родителите май изобщо не е важно.
“Държавата провежда политики за осигуряване на равен достъп до качествено образование и за благополучие за всяко дете и ученик и равният достъп на децата и учениците е свързан с осигуряване на еднакви възможности за упражняване на правото на образование чрез приобщаване”, пише в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Хубаво, държавата мисли за развитието на децата, благополучието им и интегрирането в образователната система. Само че какво се случва с децата, които не влизат в “стандартизираната рамка”? Тези със специални образователни потребности.
Съгласно законопроекта, ако детето има специални образователни потребности, след обсъждане с родителя, екип за подкрепа на личностно развитие препоръчва промяна на формата на обучение. Но с приетата на първо четене поправка правото на родителя да взема решение по този въпрос се отменя и то се делегира изцяло на екипа за подкрепа за личностно развитие. А в случай на оспорване от страна на близките – на директора на училището.
По тази точка от проектонорматива бяха изпратени няколко отрицателни становища,
но законотворците сякаш не ги забелязаха.
Омбудсманът Велислава Делчева предупреди, че законопроектът ограничава правото на родителите на деца със специални образователни потребности да избират формата на обучение, като отговорността се прехвърля на външни лица и експерти.
От Комисията за защита от дискриминация също алармираха, че предложените текстове биха могли да създадат предпоставки за неравно третиране на тези деца и дискриминирането им спрямо другите.
Според различни медийни публикации, статистики и анализи на МОН от 2023 г., децата със специални образователни потребности в страната са между 25 000 и 30 000. За тях отговарят малко над 5 500 ресурсни специалисти, съсредоточени предимно в големите градове. Тоест, има плашещ недостиг на учители, които да са до нуждаещите си от подкрепата им в класната стая.
Според Плана за действие за периода 2025-2027 година към Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в България се очаква да бъдат инвестирани 105.4 млн. лева в подпомагането на деца в ранна детска възраст. От тях едва около 1.8 млн. лева са предвидени за квалификацията на специалистите, в това число и на ресурсните учители и то независимо от увеличаването на броя на децата със специални образователни потребности.
Едно е ясно, с предлаганите промени в Закона за предучилищното и училищното образование, при които мнението на родителя е без никакво значение, и за увеличаването на броя на ресурсните учители никой няма да се загрижи.
А иначе, държавата уж мисли за приобщаващото образование.
.
