Нов научен преглед показва, че микропластмасите и нанопластмасите могат да нарушават някои мозъчни процеси, свързани с болестта на Паркинсон. Пластмасовото замърсяване прониква в почвата, дивата природа и човешкото тяло.
Заболяването има много рискови фактори, но учените отбелязват, че броят на диагностицираните случаи се е удвоил през последните 25 години. Според изследователите част от тази тенденция може да е свързана с увеличаващото се замърсяване на околната среда.
В новия анализ учени от Gannan Medical University и Guangzhou Medical University разглеждат над 100 предишни изследвания, включително експерименти с животни, лабораторни тестове и компютърни модели, за да оценят възможната връзка между пластмасите и болестта на Паркинсон.
Според учените микропластмасите могат да навлязат в организма чрез храна, въздух или контакт с кожата, след което да се натрупват в различни органи – включително мозъка.
Микропластмасите представляват частици по-малки от 5 милиметра, а нанопластмасите са още по-дребни – под един микрометър. Те попадат в природата чрез разпадане на пластмасови отпадъци или при измиване на синтетични тъкани.
Изследванията показват, че тези частици могат да достигнат мозъка, като пресичат кръвно-мозъчната бариера или навлизат през нервните клетки в носната кухина.
Учените предполагат, че в мозъка микропластмасите могат да стимулират образуването на токсични натрупвания на протеина алфа-синуклеин, характерни за болестта на Паркинсон. Освен това те могат да причинят възпаление в нервната система, да нарушат връзката между мозъка и червата и да пренасят вредни метали в мозъчната тъкан.
Въпреки това авторите подчертават, че доказателствата все още са ограничени, тъй като голяма част от изследванията са проведени върху животни или клетки в лаборатория.
Освен с невродегенеративни заболявания, микропластмасите все по-често се свързват и с проблеми с плодовитостта, сърдечно-съдови заболявания и антибиотична резистентност.
Учените призовават за по-строги мерки срещу пластмасовото замърсяване, по-добро управление на отпадъците и разработване на биоразградими алтернативи.
Според тях бъдещите изследвания трябва да анализират как различни характеристики на микропластмасите – като размер, форма, химичен състав и степен на разграждане – влияят върху процесите, свързани с развитието на болестта на Паркинсон.
Четете още: Закуски, които помагат естествено да понижите кръвното налягане
