Как трилионите микроби в нас променят разбирането ни за здравето и човешкото тяло
Независимо колко се „почистваме“, телата ни са пълни с невидим живот. Учени от Калифорнийския университет в Сан Диего разкриват нови прозрения за този скрит свят, което ни кара да преосмислим какво всъщност означава да бъдем болни или здрави.
По-малко от половината клетки в нас всъщност са човешки; останалите принадлежат на трилиони микроби, които влияят на нашето здраве, настроение и дори на начина, по който реагираме на лекарства. Тази огромна общност, известна като микробиом, променя начина, по който учените разбират всичко – от алергиите до болестта на Паркинсон. Тя дори поставя под въпрос идеите за идентичност и отваря врати към нови, революционни лечения.
Всяка част от човешкото тяло е дом на микроскопичен живот: бактерии, вируси, гъбички и археи. Най-много от тях живеят дълбоко в червата ни, където има малко кислород, образувайки огромна невидима екосистема.
Микробиомът на всеки човек е уникален и се формира от раждането. Това дали бебето е родено по естествен път или чрез секцио, дали е кърмено или хранено с адаптирано мляко, дали е било изложено на домашни животни или е приемало лекарства – всичко това влияе върху развитието на микробната общност.
Както обяснява професор Роб Найт от UC San Diego, трилионите микроби в нас надвишават човешките клетки, което го кара да отбележи, че в много отношения сме „повече микроби, отколкото хора“.
Учените някога са смятали, че микробите са 10 пъти повече от човешките клетки. Нови изследвания показват, че съотношението е по-скоро равно, което означава, че само около 43% от клетките в тялото ни са истински човешки, казва проф. Найт.
Що се отнася до генетиката, хората не са толкова сложни, колкото бихме си помислили. Нашият геном съдържа около 20 000 гена – много по-малко, отколкото учените някога са предполагали.
Ако добавим всички гени на микробите, които живеят в и върху нас, броят им достига между 2 и 20 милиона. Това е далеч повече от нашите 20 000 човешки гена и показва колко силно тези малки организми влияят на живота ни.
В интервю за BBC микробиологът от Caltech професор Саркис Мазманиан обяснява, че микробиомът действа като „втори геном“, който работи заедно с човешката ДНК.
Разбира се, невъзможно е да носим трилиони микроби, без те да ни влияят. Изследвания показват, че микробиомът помага за храносмилането, регулира имунитета, предпазва от болести и дори произвежда важни витамини.
Проф. Найт отбелязва, че микробите променят начина, по който мислим за здравето. В продължение на векове сме ги възприемали като заплаха, но науката вече показва, че те могат да бъдат ключови партньори в поддържането на здравето.
Антибиотиците и ваксините отдавна са основната ни защита срещу смъртоносни болести като едра шарка, туберкулоза и МРС. Тези медицински пробиви са спасили безброй животи и остават едно от най-големите постижения на човечеството.
Въпреки това, някои учени предупреждават, че борбата срещу вредните микроби може неволно да е увредила „добрите бактерии“, от които зависим за здравето и баланса си.
През последните 50 години медицината е постигнала огромен напредък срещу инфекциозните заболявания. Но през същия период автоимунните заболявания и алергиите рязко са се увеличили, което поражда въпроси какво стои зад тази тревожна тенденция.
Победата над инфекциозните болести са променили микробиома. Учените смятат, че тези промени, макар и животоспасяващи, може също да допринасят за нови здравословни проблеми като автоимунни заболявания и алергии.
Учените откриват изненадващи връзки между микробиома и сериозни заболявания – от възпалителни чревни болести и Паркинсон до начина, по който действат лекарствата за рак, както и състояния като депресия и аутизъм.
Затлъстяването също не се свежда само до наследственост или начин на живот. Изследователи установяват, че чревните микроби могат да влияят на това как обработваме храната, складираме мазнини и дори как усещаме глад.
Става сложно: постоянната диета от бургери и шоколад не само увеличава риска от затлъстяване, но и променя микробната общност в червата, което влияе върху начина, по който тялото обработва храната.
Проф. Найт изследва мишки, отгледани в напълно стерилни условия – без никакви микроби от раждането си. Това дава възможност да се разбере как бактериите влияят на здравето и развитието.
Той обяснява, че когато чревни бактерии от слаби или затлъстели хора се прехвърлят на мишки, животните също се променят – стават по-слаби или по-пълни в зависимост от микробиома, който получават.
Когато затлъстели мишки получат бактерии от по-слаби животни, те отслабват. Проф. Найт нарича това „впечатляващо“, но предупреждава, че истинското предизвикателство е дали този ефект може безопасно да се приложи при хора.
Голямата надежда в тази област е, че микробите могат да се превърнат в нов вид медицина. Учените го наричат „бактерии като лекарства“ – използване на микробите в тялото не само за храносмилане, но и за лечение на болести.
В Института „Wellcome Trust Sanger“ д-р Тревър Лоули работи върху отглеждането на цели микробиоми от здрави и болни пациенти. Идеята е проста: когато болестта изчерпи определени микроби, те могат да бъдат върнати обратно, за да се възстанови балансът.
Д-р Лоули посочва, че има все повече доказателства, че възстановяването на микробиома може да облекчи симптоми и понякога дори да доведе до ремисия. При състояния като улцерозен колит това може да отвори нов път към лечение.
Той смята, че бъдещето на терапиите може да се основава на внимателно подбрани смеси от бактерии – например 10 или 15 специфични микроорганизми, които се въвеждат в организма, за да възстановят баланса.
Микробната медицина е още в началото си, но някои учени вярват, че бъдещето може да включва ежедневен анализ на микробиома. Чревните бактерии могат да се превърнат в източник на важна информация за здравето.
Разбира се, микробите в тялото ни се променят постоянно и не всички са полезни. Затова учените работят усилено, за да разберат кои бактерии подпомагат здравето и кои допринасят за болести.
Както обяснява проф. Найт, чревните микроби влияят много повече от храносмилането. Последните открития променят съвременната биология и начина, по който разбираме какво означава да бъдеш човек.
На базата на тези открития учените се насочват към бъдеще на прецизна микробна медицина – с цел да се премахват вредните бактерии и да се добавят полезни, като лечението се адаптира към всеки отделен човек.
Четете още: Какво се случва, ако ядете сладък картоф всеки ден
