Квасеният хляб е любим избор за много хора. През последните години популярността му рязко нарасна – както като домашен проект за печене, така и като по-здравословен източник на въглехидрати.
Но заслужава ли си да бъде част от ежедневното ви меню?
Експерти по хранене и печене обясняват какво се случва с тялото, когато ядете квасен хляб всеки ден.
За разлика от обикновения хляб, квасеният не втасва с традиционна мая.
Основната съставка е квасът – смес от брашно и вода, която чрез ферментация развива:
- диви дрожди;
- млечнокисели бактерии.
Точно те помагат тестото да втаса.
Ферментацията може да продължи между 12 и 48 часа, обяснява Jonathan Davis от La Brea Bakery в Los Angeles.
„Продължителната естествена ферментация в хладна среда позволява на квасения хляб да развие напълно вкуса, текстурата и качеството си“, казва той.
В La Brea Bakery използват оригинален квас, създаден през 1989 г., а хлябът ферментира между 24 и 30 часа.
Този бавен процес придава:
- карамелизирана коричка;
- въздушна структура;
- сложен и балансиран вкус.
Какво се случва, ако ядете квасен хляб всеки ден
Подобрява здравето на червата
Ферментиралите храни като:
- кимчи;
- кисело мляко;
- комбуча;
- кисело зеле
съдържат полезни микроорганизми, които подпомагат чревния микробиом.
При печенето повечето пробиотици загиват, но пребиотиците – включително устойчивото нишесте и фибрите остават.
„Важно е да подхранвате добрите бактерии в червата с пребиотици и богати на фибри храни“, казва Shannon O’Meara от Orlando Health.
Според Connie Elick добрите бактерии:
- подпомагат разграждането на фибрите;
- засилват имунитета;
- влияят положително на психичното здраве чрез връзката между червата и мозъка.
Подпомага храносмилането
Дългата ферментация прави хляба по-лесен за храносмилане.
По време на процеса:
- част от глутена се разгражда;
- намаляват някои въглехидрати като FODMAPs;
- разгражда се фитиновата киселина, която пречи на усвояването на минерали.
Това може да помогне за:
- по-малко подуване;
- по-добър комфорт на стомаха.
Важно: квасеният хляб не е безглутенов. Хора с Celiac Disease трябва да го избягват.
Прави хранителните вещества по-достъпни
Ферментацията помага на организма по-лесно да усвоява минерали като:
- желязо;
- калций;
- магнезий;
- калий;
- цинк.
„Квасената ферментация подобрява бионаличността на минералите“, обяснява О’Миъра.
Увеличава антиоксидантите
Ферментацията повишава наличието на антиоксиданти в храната.
Антиоксидантите помагат в борбата със свободните радикали, които причиняват оксидативен стрес и могат да увредят:
- ДНК;
- клетъчните мембрани;
- протеините.
Това може да подпомогне:
- енергията;
- клетъчната защита;
- поддържането на гените.
Може да намали резките скокове на кръвната захар
Квасеният хляб често има по-нисък гликемичен индекс от стандартния хляб.
Киселините, образувани при ферментацията:
- забавят разграждането на нишестето;
- забавят изпразването на стомаха;
- намаляват резките скокове на кръвната захар след хранене.
Това е важно, защото честите пикове на кръвната захар могат да допринесат за:
- инсулинова резистентност;
- Type 2 Diabetes;
- високо кръвно налягане;
- омазняване на черния дроб;
- наддаване на тегло.
Избирайте пълнозърнест квасен хляб
Шанън О’Миъра препоръчва квасен хляб от пълнозърнесто брашно.
Така получавате повече:
- фибри;
- витамини от група B;
- магнезий;
- селен;
- мед.
Малка филия квасен хляб (около 30 грама) съдържа приблизително:
- 93 калории;
- 3 г протеин;
- 18 г въглехидрати.
Трябва ли да ядете квасен хляб всеки ден?
Според експертите квасеният хляб може да бъде част от ежедневното хранене, но разнообразието остава най-важно.
„Ключът към здравословното хранене е достатъчност, умереност, разнообразие и баланс“, казва Кони Елик.
Затова не е препоръчително да се храните с една и съща храна всеки ден, дори тя да е полезна.
Четете още: 5 хранителни вещества, от които се нуждаете повече с напредване на възрастта
