Не е ясно какви ли още властови нагони обладават едни несбъднали се „експерти”, та продължава да ги избива на мрачни оракулски прогнози за бъдещето на втория пенсионен стълб в България. Като кукувички от стенен часовник са, които се задействат при всяко обявяване от Комисията по финансов надзор на официални данни за доходността на частните пенсионни схеми. И повтарят опорките, очаквайки количествените натрупвания на хейта да прераснат в качествена промяна – премахване на втората пенсия за сметка на първата – тази от Държавното обществено осигуряване.
„В интерес на истината трябва да се отбележи, че и той -втория стълб, като първия, е разчетен за внасяне на осигурителни вноски около 35-40 години, а до сега са минали само около 20 години. Внася се само 5% от пенсионно- осигурителната вноска, която е 19.8% от заплатата”, казва по темата бившия социален министър Христина Христова.
Вярно е, че първите генерации хора, които започнаха да получават допълнителна пенсия от втория стълб, са в неизгодна ситуация. Първо, заради краткия период, второ, заради икономическа принуда по време на техния осигурителния стаж – или са били безработни, или са работели без договор и съответно без осигуровки, или са осигурявани на минимална заплата. Техните партиди дълги периоди са били празни или с много малки вноски. Но за сегашните млади хора на пазара на труда перспективата е друга, много по-добра.
„В солидарния фонд, първия стълб, дефицитът е около 50% и не искам да правя прогноза за бъдещето – за тази година е 6.5 млрд. евро, за сравнение през 2005 г. беше 330 млн. евро. Т.е. парите събрани от вноски стигат наполовина, за половин пенсия на всеки пенсионер. Другата половина държавата допълва от бюджета, все повече от външни заеми. С вноски около 1.3 млрд. годишно за 2-ия стълб с много малка част може да се намали дефицита, като хората ще останат без своите суми, малки или големи, но лично техни”, обяснява Христова.
Бихме могли да си представим ситуацията, ако в един момент държавата не е в състояние да допълни липсващите 50% процента от парите за пенсии. Демографската перспектива у нас и в Европа не е добра – малко хора в трудоспособна възраст ще внасят, а голям брой хора поради застаряването ще получават.
„Специално се обръщам към сегашни и бъдещи партийни активисти – не злоупотребявайте с тази тема в името на партийните си кариери! Хората се нуждаят от коректна и компетентна информация с аргументи, а не от спекулации и сензации!”, изтъква Христова.
А резултатите на фондовете никак не са лоши при съществуващите ограничителни условия. Минималната доходност на универсалните пенсионни фондове за предходните 2 г. е 3.38 процента. Това е на годишна база, а не за двете години.
От универсалните пенсионни фондове с най-висока доходност за двугодишния период е УПФ „Доверие“ – 7.06%, и УПФ „ДСК-Родина“ – 6.83 процента. А от доброволните фондове най-добре се представя ДПФ „Доверие“ и ДПФ „Лев Инс Пенсионно осигуряване“ – с по 8.43 процента. Някои хора обаче отказват да проумеят, че вторият пенсионен стълб е инвестиция в бъдещето, а не проблем за настоящето.
На този фон остава един основен въпрос – какво би загубила България, ако отслаби капиталовото пенсионно осигуряване? И отговорът е повече от ясен: вторият стълб не е конкурент на държавната пенсия, а нейно необходимо допълнение. Той е единственият елемент от пенсионната система, който натрупва реални лични спестявания и ги инвестира в икономиката.
За разлика от първия стълб, който работи на принципа „днешните работещи издържат днешните пенсионери“, средствата във втория стълб са собственост на всеки осигурен. Те се натрупват по индивидуална партида, инвестират се и носят доходност. Това означава, че всеки човек изгражда собствен пенсионен капитал, който не зависи единствено от демографската ситуация или от бъдещи политически решения.
Именно демографската картина прави втория стълб толкова важен. България е сред най-бързо застаряващите държави в Европа. Работещите намаляват, пенсионерите се увеличават, а натискът върху държавната пенсионна система става все по-силен. При тези условия да се разчита само на разходопокривния модел изглежда все по-рисковано.
Вторият стълб предлага различна логика – натрупване, инвестиции и дългосрочен растеж. Натрупаните средства не стоят неизползвани, а финансират държавни облигации, корпоративни ценни книжа, банкови депозити и други активи. По този начин пенсионните спестявания работят за развитието на икономиката и едновременно с това увеличават бъдещите пенсии.
Не по-малко важно е, че средствата по индивидуалните партиди се наследяват. Това е фундаментална разлика спрямо държавната пенсия. Ако осигуреният почине преди да е изчерпал натрупаните средства, те остават за неговите наследници.
Разбира се, системата не е лишена от проблеми. Винаги има място за по-ниски такси, по-висока прозрачност и по-ефективно управление на инвестициите. Но решението не е демонтаж на втория стълб, а неговото усъвършенстване.
Опитът на редица европейски държави показва, че устойчивите пенсионни системи комбинират държавно осигуряване с капиталови спестявания. Именно този модел намалява риска и разпределя тежестта между поколенията.
В крайна сметка вторият пенсионен стълб не е просто финансов механизъм. Той е инструмент за лична финансова независимост, за развитие на капиталовия пазар и за по-голяма устойчивост на пенсионната система. Вместо да бъде поставян под съмнение, той заслужава да бъде укрепван и развиван като една от най-важните инвестиции в бъдещето на България.
Още по темата: Пореден опит за национализиране на втората пенсия
