Страх да не разсърдим гърците прозираше в изказванията на някои представители на изпълнителната и законодателната власт пред парламентарната бюджетна комисия във вторник, 7 април. С дипломатически разговори правителството ще се опита да се справи с евентуалните финансови загуби след решението на Гърция да облага с данък от 26% сделките с България. За такъв подход настояха вицепремиерът Миглена Кунева и министърът на външните работи Даниел Митов. Този тон в самото начало на дискусията като че ли замести варианта за масирани действия срещу налога в Брюксел. На заседанието бяха поканите и министрите на икономиката и на финансите, но те пратиха своите заместници.
Председателят на финансовата комисия Менда Стоянова припомни казуса – решението на Гърция да въведе авансово данък от 26 на сто върху всички сделки с фирми от страни с преференциален данъчен режим, за да може да се изследва дали тези сделки не са фиктивни. В тази категория южната ни съседка е добавила и държави членки на ЕС като Ирландия, Кипър и България. Важна подробност е обаче, че въпросният данък все още не се прилага.
"Тези текстове са изключително дискриминационни и представляват заплаха за търговските отношения между двете страни", предупреди Стоянова и посочи, че стокообменът ни с Гърция е за около 3 млрд. евро годишно.
Най-ясно обясни проблема заместник финансовият министър Кирил Ананиев. "Ако аз съм един търговец и продам стока за 100 евро на Гърция – отбеляза той – на мен ми се плащат 74 евро. За другите 26 евро ще чакам гръцкото правителство да реши дали да ми ги даде, след това ще чакам гръцкият бизнесмен да го направи, а той може да ме забави." Заместник-министърът е убеден, че "ние трябва да защитим нашите права".
Вицепремиерът Меглена Кунева пък се опита да каже какво точно ще направи кабинетът, за да се справи с поставеното предизвикателство. "Ние трябва да влезем в диалог с гръцките си колеги", бе нейното мнение, и вече имало няколко неформални срещи по темата. Като вицепремиер по координация на европейските политики тя посочи, че подобен данък не е консултиран с Европейската комисия. "Ние се справихме добре, казахме какво мислим, но го казахме тук, у нас. Това, което ни липсва, е разговор с Гърция", допълни Кунева. От нея се разбра още, че властите в Кипър също не смятали да сезират Брюксел, а да водят преговори с гръцките власти, че на разговори на четири очи гърците обещали да направят нов закон, ако искаме някакъв регрес, че Кипър и България са твърде близки до Гърция, за да постъпят така, че гръцкият бизнес също бил на наша страна, че в момента все още се правят правилата и затова не можем да се оплачем централно в Брюксел… Сега било ред на превантивните преговори, а по-нататък въпросът щял бъде поставен и на европейско ниво пред ресорните съвети – по финансите, икономическата политика, международното сътрудничество и т.н.
Менда Стоянова подкрепи Кунева. Според нея има два варианта за изход от създалата се ситуация. Първият е да поискаме гърците да запишат в правилата за приложение на новия закон, че нашите компании няма да бъдат засегнати. Вторият вариант е от тези текстове да бъдат изключени държавите членки на Европейския съюз. Стоянова е оптимист, че Еврокомисията ще застане на наша страна заради общностния подход в данъчното облагане.
Министърът на външните работи Даниел Митов сподели пред депутатите единствено, че са ясни нарушенията и за България, и за Гърция от така предложения данък. Той призова за повече координация с Ирландия и Кипър, за да убедим гърците да не предприемат подобни мерки.
Стоянова попита какви са възможностите и сроковете за "фронтална атака", но нейният устрем беше париран. Изпратената позиция на България не е входирана в Европейската комисия, защото не е посочено основание за жалбата, каза Людмила Петкова, шеф на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Процедурите траели около две години. Все пак според Петкова ЕС експертите били убедени, че се засягат не само българските компании, а всички дружества в общността. Защото, ако едно австрийско дружество например има филиал в България, също ще бъде засегнато от гръцките разпоредби.
За дипломация между българското и гръцкото правителства по въпроса се обяви и заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев. Такава била позицията на финансовото министерство – да използваме цялата възможна дипломация, преди да сезираме Брюксел. Той обаче призна, че ако подобно данъчно облагане наистина заработи, нашата икономика ще загуби сериозен ресурс: "Около 26% върху стокооборота (за миналата година) между двете страни означава 800 млн. евро по-малко на година." Ананиев подчерта също, че са нарушени шест основополагащи принципа на европейското право и трябва да възстановим равноправието.
Освен от Министерството на финансите жалби в Брюксел валят и от всички наши работодателски организации. У нас има над 14 400 гръцки фирми, които също ще бъдат потърпевши, напомниха представителите на икономическото министерство.
Критичен към действията на управляващите беше Румен Гечев от БСП. „Казвате ни, че ще водите разговори – много хубаво, но това е, докато парите ни изтичат към Гърция".
Не дипломация, а конкретни стъпки поиска и ДПС. "Правителството няма да постигне успех по пътя на дипломацията. Ако не постави същата мярка в отговор на масата, то ще сбърка", предупреди депутатът Йордан Цонев.
Комисията стигна до убеждението, че е необходимо споменатото гръцко законотворчество да се атакува и директно през Европейската комисия. От нея трябва да поискаме становище казусът да бъде пратен в Европейския съд в Люксембург. Такова становище можело да се очаква до три месеца след като адресираме писмото си до комисията и то ще е допълнително оръжие срещу южните ни съседи при воденето на разговори с тях по дипломатическите седенки.
Както е известно, финансовият министър Владислав Горанов вече се оплака на шефа си – ресорния комисар Пиер Московиси, от съседите ни, въвели преференциален данъчен режим. Горанов изразява в посланието си "силното си безпокойство, че приетите от Гърция данъчни разпоредби са несъвместими с правото на Европейския съюз и нарушават основополагащите принципи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз". Той посочва също така, че "въвеждането на облагане с 26% данък при източника на всички сделки и транзакции с източник България, както и Ирландия и Кипър, е дискриминационна и непропорционална на преследваната цел мярка”. От думите му се разбира, че по този начин Гърция насърчава корупцията и укриването на данъци. "Така по презумпция се приема, че сделките се осъществяват с цел данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, само на основание на това, че данъчните режими на облагане с корпоративен данък в тези три страни са по-благоприятни в сравнение с режима на облагане на Гърция”, се казва в писмото. Според нашето финансово министерство корпоративното подоходно облагане не може да се разглежда изолирано, "тъй като представлява част от модела на данъчната система, който всяка държава членка определя съобразно национални и общоевропейски цели и приоритети, при спазване на правото на ЕС". Горанов обобщава, че допускането на подобна практика като гръцката от една държава членка на Европейския съюз би имало "изключително силен негативен ефект и би подкопало цялостното функциониране на вътрешния пазар на общността”.
Ден след заседанието на бюджетната комисия стана ясно, че Европейската комисия вече е обърнала внимание на България. "ЕК анализира внесеното от българска страна оплакване от плановете на Гърция да наложи специален данък върху сделките и транзакциите с България", съобщи говорителят на ЕК Аника Брайдхард."Брюксел очаква и изясняване на обхвата на декрета, в който е предвиден този данък, за да може да прецени потенциалния негативен ефект върху общия пазар", добави тя."След като тази оценка бъде направена, комисията ще вземе необходимите решения, за да гарантира съответствие с европейското законодателство – ако това се налага", съобщи говорителят.
Брайдхард засега отказа коментар дали България би могла да получи компенсации от Брюксел за евентуални загуби в резултат на гръцкия данък.
