Съюзът на икономистите неочаквано е проявил инициативата да помогне за запълване на зеещата вече пети месец празнота в ръководството на управление "Банков надзор". След като парламентът отстрани от длъжност подуправителя Цветан Гунев, който бе и негов ръководител, там и до момента няма легитимно избран началник. Предложението на управителя на БНБ Иван Искров на тази длъжност да бъде издигнат сегашният шеф на управление "Банково" Димитър Костов бе отхвърлено от депутатите. И дупката в сърцето на надзора продължи да зее застрашително и притеснително за цялата банкова общност. Но Съюзът на икономистите е предложил на Народното събрание да се направи обществено обсъждане на кандидатурата на Гълъбин Гълъбов. Трябва да уточним, че не може да става дума за номинация – по закон такава може да направи само управителят на БНБ. А сегашният гуверньор Иван Искров засега като че ли не показва намерение да издигне нова кандидатура, след като предложението му за Димитър Костов не предизвика нужния политически консенсус.
Обсъждането, което предлага Съюзът на икономистите обаче, ще е полезно най-малко в две посоки. Първо, то може да помогне на следващия управител на БНБ, който веднага след избора си ще трябва да обяви своята номинация за подуправител и за шеф на "Банков надзор". Като се има предвид, че желаещите да се нагърбят с тази отговорност не са много, една такава дискусия в Народното събрание, за която говори Съюзът на икономистите, ще е повече от ползотворна. Защото освен личността на Гълъбов съюзът предлага на депутатите да дебатират пред обществеността още нещо много важно: това е концепцията на кандидата за развитието на управление "Банков надзор" като административна структура и на нейните функции. Видя се, че при сегашния състав и отговорности на управлението, то трудно може да осъществява последователен и ефективен контрол върху състоянието на търговските банки. Тридесет инспектори, разпределени в пет или шест екипа, трудно могат да правят планови проверки на място и във всяка от банките в страната повече от един път годишно. Това явно не е достатъчно. По всичко личи, че в БНБ има дефицит и на софтуерни програми, които онлайн да следят важни промени в кредитните портфейли на търговските банки или поне на достатъчно значителен брой големи заеми, които те са отпуснали. Става дума за програми, които да са свързани онлайн както с имотния регистър, така и с регистъра на особените залози. И автоматично да отчитат всяка промяна в броя и качеството на получените обезпечения, като ги съобразят с текущата информация за обслужването на заемите или пък за тяхното предоговаряне.
Случаят с КТБ постави на дневен ред и други важни теми, които е добре да бъдат професионално обсъдени в един открит дебат. Става дума за информираността и отговорността на УС на БНБ относно състоянието на банковия сектор, за адекватността на системата за гарантиране на влоговете спрямо сегашната структура на привлечените средства в банките у нас, за механизмите за ликвидна и капиталова подкрепа и още куп други дейности и оценки, които засягат стабилността на банковия сектор в България.
Гълъбин Гълъбов може да бъде определен като банкер от кариерата. Той я започва през 1992-а като служител на една от най-големите по онова време държавни кредитни институции – МИНЕРАЛБАНК, където работи като кредитен инспектор и като дилър на валутните и на паричните пазари. С търговия на валута се занимава и в частната АГРОБИЗНЕСБАНК.
През 1996-а започва работа в държавната БИОХИМ и остава в нея и след като тя е продадена на германската "Ейч Ви Би". Там заема длъжността началник на отдел "Маркетинг корпоративно банкиране и банкиране на дребно". Активно участва в процеса по вливането на БИОХИМ в "УниКредит Булбанк" през 2007-а. След това за една година е главен оперативен директор на застрахователна компания "КД Живот". От 2008-а до 2011-а е изпълнителен директор на "Креди Агрикол България" (купена през 2014-а от Корпоративна банка и преименувана в "Търговска банка Виктория"). През 2011-а Гълъбов става изпълнителен директор на "Търговска банка Д" – длъжност, която заема и до момента. Има няколко публикации за финансови модели, оценяващи ефективността и бизнес стратегиите на търговските банки у нас.
