Ако главният прокурор Сотир Цацаров действа и с други подобни сигнали, както в случая със сигнала на "Протестна мрежа" за КТБ, палнал фитила на банковата стабилност, заявявам, че на следващите избори ще пусна бюлетина за него. Макар да знам, че ще е недействителна. Всъщност мисля, че гласовете на огромната част от българите са недействителни, ако съдим по подлъгалите се от предизборни обещания и резултатите от изпълнението им по-късно. Така че съм свикнал. Склонен съм обаче да вярвам, че на този човек му е необходима подкрепа и е редно да я получи. Иначе ще се удави в заливащата го сигнална вълна.
В последната година прокуратурата наподобява на някогашното "Балкантурист", което задължаваше всички заведения да поддържат книга за оплаквания и похвали, за да знае къде и какво да пипне и подобри. В онова време хората се жалваха най-вече, че вместо 40-градусова ракия им поднасят воден разтвор с лек дъх на бъчва. Може да звучи носталгично, но в сравнение с днешните менте-бъркочи онзи воден разтвор ни се струва романтичен жест в името на по-добрите функции на черния дроб.
Днес обаче прокуратурата, този важен орган на държавното здраве, се оплаква, че входът й е заринат с всякакви послания, голяма част от които ментета, затрудняващи работата й. Но такъв е животът. Някога очаквахме държавата в лицето на "Балкантурист" да признае, че клиентът винаги има право. А днес очакваме държавното обвинение да покаже, че пред законите всички сме равни. Как Цацаров ще се оправя си е негова работа.
В края на миналата седмица, когато за първи път от 1997 г. насам се появиха опашки пред банките, повечето обикновени български вложители треска ги тресеше дали да си изтеглят събраните с труд и пот бели пари за черни дни. Точно в този момент в национален ефир се яви вечният претендент за държавното кормило Бойко Борисов и бръкна с пръст в раната им. Той призова Международния валутен фонд да "дойде и да ни напише бюджета", а държавата да признае, че е банкрутирала. Освен това обяви, че има остра необходимост правителството да изтегли 6-7 млрд. лв. заем.
Когато по време на банковата криза през 1997 г. баща ми, Бог да го прости, не повярва в паническите слухове, изгоря. Сигурен съм, че ако беше жив и имаше пари, след думите на Бойко Борисов, разбира се, веднага би се наредил пред вратите на банката. Баща ми вече го няма, но страховете на хората, преживели ужаса от празните си портмонета, са живи.
В негова памет и в памет на онези, които не дочакаха да доживеят времена на банкова стабилност, има нужда от справедливост. Във вторник (1 юли) стана известно, че заради думите си бившият премиер Бойко Борисов е даден на прокурор. В сигнала до държавното обвинение се казва, че "чрез изказванията си и изпратените медийни послания публичната личност Бойко Борисов злоупотреби със своето обществено положение, спомогна за разпространяването на неверни сигнали за несъществуващ срив в банковата система и създаде неоснователна паника у българското население и допълнителен натиск върху националния финансов сектор".
Въпрос на морал е как един бивш министър-председател и политик, претендиращ да познава механизмите на успешното държавно управление, може да си позволи да гази с ботуши доскорошните си поданици, от които той самият очаква утре да се явят пред урните, за да го върнат отново във властта?! Очевидно може и не му е за първи път.
Да си припомним шока от февруари 2009 г., когато тогавашният кмет на София и лидер на ГЕРБ обяви в навечерието на молитвената закуска с любимия си Барак Обама, че най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната. Българските емигранти в Чикаго бяха шокирани от признанието на Борисов, че материалът, дето се явява на избори или от който може да избира кадри, никак не е голям и по тази причина трябва да търси от чужбина.
Тогава, изглежда, много бързо и лесно простихме думите на столичния кмет, отдавайки ги на лош превод или злонамерена проява на мракобесни сили, изправили се срещу бъдещия спасител на нацията. Четири години по-късно спасителят сам слезе от кръста, докато достойните му кадри от чужбина стискаха за гърлото хората, чиито надежди за появата на месия бяха излъгани.
Днес, без капка морална вина, той отново влиза в ролята на спасител. "С подкрепата, която дадохме на БНБ, мисля, че допринесохме максимално за спокойствието в страната", обяви Борисов същия ден, когато стана ясно, че срещу него е изпратен сигнал в прокуратурата за разпространение на неверни сигнали за срив в банковата и финансова система.
Когато през декември 2012 г. ВСС избра Сотир Цацаров за главен прокурор, той заяви, че прокуратурата не е за спасяване, защото не е кораб, който потъва. Тогава точно тези думи като че ли останаха неразбрани. Събитията от година насам обаче хвърлиха известна светлина върху смисъла им. Въпросът е дали корабът на държавното обвинение ще поеме риска да тръгне срещу течението. За да прекара до спасителен бряг последните останки от нашите надежди за справедливост, морал и достойнство, така необходими за едно истинско ново начало.
Или ще се пусне лежерно по удобния талвег, за да преживее поредната буря.
