Одиторските доклади за загубите, които са понесли Корпоративна банка и дъщерната й „Креди Агрикол България“, ще бъдат окончателно готови в средата на идващата седмица. Екипите на трите компании, които бяха натоварени с тази оценка, преглеждат всички кредитни досиета, за да преценят какви допълнителни провизии трябва да бъдат заделени по заемите, отпуснати от Групата на КТБ на различни фирми. Да, акцентът е най-вече върху фирмите, защото от общата сума на кредитният портфейл на Корпоративна банка – 5 млрд. лв., близо 4.99 млрд. лв. са заеми, предоставени на търговски дружества. На този фон вземанията на „Креди Агрикол България“ не са големи – те са близо 314 млн. лв. (по данни от края на март 2014-а) и тази сума се поделя почти наполовина между заеми за фирми и за граждани.
Оценката на кредитния портфейл е важна, защото тя ще определи реалното състояние на двете банки от Групата на КТБ. Ясно е, че загубата ще е значителна. Въпросът е каква част от нея се дължи на недостатъчно провизиране на стари заеми и колко на нуждата да се заделят провизии поради влошено след затварянето на банката обслужване на кредити. Това важи особено за Корпоративна банка. Според някои експерти много големи компании, които са имали значителни по размер оборотни заеми и овърдрафти от нея, са изпаднали в затруднение при обслужването им заради затварянето на банката. В случая за тях е трудно да получат подобно финансиране от друга банка, защото повечето ликвидни активи, с които могат да го обезпечат, вече са заложени в затворената банка. Разбира се, тези дружества могат да отворят сметки в друга банка и там да получават плащанията от своите клиенти. Но обикновено тези пари отиват за плащане на заплати и за финансиране на производството на нова продукция. Едва ако след тези разходи им останат някакви пари, те се насочват за погасяване на задълженията по ползваните оборотни заеми в затворената банка. И то ако въпросната фирма длъжник е лоялен клиент. Затова в такива случаи по оборотните, а и по другите фирмени кредити се начисляват няколко пъти по-големи провизии от обикновеното и това съответно влияе значително на размера на загубите.
Коментираните суми на загубата на Корпоративна банка, която ще отчетат одиторските компании, са много различни. Предположенията варират от 650 млн. до 2 млрд. лева. Истината по този въпрос ще стане ясна едва след като БНБ обяви резултатите от одита, който правят екипите на „Делойт България“, „Ърнст енд Янг“ и „АФА България“. След като те се произнесат по въпроса, ще бъде изготвена стратегия за оздравяването на двете кредитни институции от Групата на КТБ. Според експертите БНБ първо ще покани досегашните акционери да увеличат капитала и да осигурят необходимата ликвидност, за да може от 21 юли двете банки да започнат да работят нормално. Но те едва ли ще успеят да изпълнят това условие, защото ликвидността, която трябва да осигурят за Корпоративна банка, трябва да е 5 млрд. лева. Те могат да дойдат под формата на кредитна линия или на депозит, но тези пари трябва да са налични, за да покрият всички възможни тегления при отварянето на банката. По-късно, когато стане ясно колко пари са извадени от нея и колко са останали и кредитната институция заработи в нормален режим, собственикът може да изтегли неизползваната част от депозита. С течение на времето той ще си върне и останалата част – парите ще дойдат от събиране на вземанията на банката или от увеличението на влоговете на други клиенти. Това коментират финансистите. А повечето от тях са на мнение също, че нито Оманският държавен фонд, нито „Внешторгбанк“ ще са склонни да ангажират своите милиарди в Корпоративна банка.
Ако досегашните акционери не окажат нужната ликвидна подкрепа, грижата за Корпоративна банка ще трябва да поеме държавата. Капиталът й ще бъде увеличен с пари от Фонда за гарантиране на влоговете и/или на Българска банка за развитие. Тези две институции, както и държавата с фискалния си резерв, ще осигурят цялата необходима ликвидност на банката. Парите за това са налице, защото във фонда има 2.2 млрд. лв., а във фискалния резерв се съхраняват 8 млрд. лв., след като там се вляха и парите от емисията десетгодишни еврооблигации. Тук не броим парите от петмесечната левова емисия облигации, благодарение на която банките предоставиха на хазната още 1.23 млрд. лева. Но каквито и средства да бъдат използвани за подкрепа на Групата на КТБ, след като тя възстанови нормалната си дейност, постепенно те ще бъдат върнати. Или по-точно – държавата и фондът ще си ги получат обратно, и то с дължимите лихви веднага след като двете банки от групата бъдат продадени на частен инвеститор. Нищо чудно от цялата спасителна операция фондът и хазната накрая да излязат на печалба. Но за това е рано да се говори, защото стратегията за търсене на инвеститори за Корпоративна банка ще бъде изготвена едва след като тя отвори врати и заработи нормално.
За „Креди Агрикол България“ събитията могат да се развият по-бързо. Тя е малка кредитна институция, с активи от 400 млн. лв. по данни от края на март 2014-а. Клиентите, които тя обслужва, са от т. нар. бутиков тип – отбрани фирми и граждани, които се радват на специално отношение и услуги от банката. Според нейни служители, независимо че е затворена, клиентите й продължават да погасяват задълженията си по сметки, които „Креди Агрикол България“ е открила в „Банка ДСК“. Не е изключено за нея да се намери инвеститор, склонен да я купи още преди да отвори врати. Цената ще е около 35 млн. лв. инвестиция в капитала и депозит за осигуряване на безусловна ликвидност в размер на 230-240 млн. лв., която след време ще бъде изтеглена. Проблемът тук е, че „Креди Агрикол България“ е твърде малка като пазарен дял, а инвеститорите по принцип се интересуват от кредитни институции със солидно пазарно присъствие.
Съществува и друг вариант: кредитният портфейл на „Креди Агрикол България“ да бъде купен, парите от сделката да влязат в Корпоративна банка, а тя да поеме и обслужването на депозантите й. Не е изключено да бъде изкупен и целият бизнес на „Креди Агрикол България“. Към тези два варианта вече има инвеститорски интерес, но пък осъществяването им ще означава, че банката ще прекрати съществуванието си.
Пламен Орешарски :
Мит е, че държавните дружества са теглили големи суми пари от Корпоративна банка и с това са предизвикали ликвидната криза. Техните суми са много малка част от общото. Аз си обяснявам действията на мениджърите на държавните дружества с банковата паника, която се създаде. Те също са назначени на съответните позиции, за да се грижат за финансите на компаниите. Доколкото знам, икономическият министър Драгомир Стойнев е въздържал редица големи фирми да си изтеглят парите. Така че по-скоро истината е обратна.
