Малко преди да бъде попълнена с нови членове след приключилите избори за Европарламент , Европейската комисия потвърди пълната си подкрепа за приемането на България и Румъния в Шенген. Това стана ясно в началото на седмицата от доклад на ЕК, който разглежда състоянието на Шенгенското пространство през последната половин година.
Еврокомисарите отчитат, че за периода ноември 2013 г. – февруари 2014 г. броят на незаконните преминавания на границите на ЕС се е увеличил с 96 на сто, сравнено с периода ноември 2012 г. – февруари 2013 година. Нарушенията се извършват основно в България, Италия, Гърция, Унгария и Испания (общо 25 936 случая).
През 2013 г. незаконните преминавания на българската граница са били седем пъти повече, в сравнение с предишната година, се посочва в доклада. През декември миналата година, както и в началото на тази е отчетен рязък спад на тези случаи по нашата граница. Обяснението за това е в настъпването на зимата, както и в разполагането на допълнителни охранители, твърдят еврокомисарите.
ЕК предупреждава, че ще издаде препоръки на България и Италия, свързани с механизма за ранно предупреждение, готовност и управление на кризи по третия регламент от Дъблин. Съгласно регламента „Дъблин“ първата държава членка на Европейския съюз, пред която е представена молба от бежанец за международна закрила, е компетентна за разглеждането й. На практика това означава, че тези бежанци, независимо дали са се озовали в други държави от ЕС, винаги ще бъдат връщани в страната ни.
Изглежда, сегашният модел за управление на миграционни кризи, приет от кабинета „Орешарски“, не се харесва много от ЕК и има нужда от ремонт. Моделът въвежда индикатори, които измерват степента на успех при прилагането на комплекса от предприети от правителството мерки за управление на кризата. Тези показатели са три и са насочени основно към редуциране броя на мигрантите. На първо място, се целят достигане и поддържане на приемливо ниво на влизащи в страната ни незаконни мигранти, за да се контролират и управляват миграционните процеси. Адекватно на входящия поток мигранти следва и увеличаване на броя на изведените от страната ни лица, които нямат основание да получат закрила у нас. На трето място идва гъвкаво управление на административния капацитет на Държавната агенция за бежанци за разглеждане на молбите за предоставяне на статут в зависимост от миграционния натиск. Целта е да се постигне съизмеримост на потоците на входа и на изхода на държавата.
Според данни на МВР огромната част от чужденците, влизащи на наша територия от Турция, бягат от държавите си по политически и икономически мотиви и целта им не е установяване в България. Деветдесет на сто от тях ползват страната ни като транзитен пункт към държавите от ЕС, които са с по-висок стандарт на живот от нашия. Наблюденията на МВР сочат, че основният мотив те да минават през нашата територия е широко разпространеното мнение, че българо -турската граница се преодолява лесно. Бежанците, поели към България, знаят, че режимът, на който са подложени, след като декларират, че искат закрила, е изключително либерален. Те се настаняват в регистрационно-приемателни центрове от открит тип и могат свободно да се движат на територията на цялата страна. Това на практика им позволява да не изчакват приключването на процедурата по предоставянето на статут, а веднага да хванат пътя на Запад. Когато обаче ги задържат по пътя към мечтите им, се задейства Дъблинският регламент, за който говори в доклада си ЕК. Еврокомисарите са на мнение, че посочените в доклада държави (вкл. и България) трябва да бъдат подкрепени да се справят при натиск. Важното обаче е те да покажат солидарност и да помогнат на търсещите убежище, се казва в документа.
Европейската комисия е обърнала внимание и на зачестилите напоследък обвинения, че България отблъсква със сила мигрантите. ЕК е в контакт с българските власти заради обвиненията, се посочва в доклада. През април комисията е разговаряла с български и гръцки представители заради действия на българо-гръцката граница, за които има съмнения, че не съответстват на изискванията на Шенгенския граничен кодекс.
