От трите варианта за продължаване на финансовата подкрепа за Украйна, представени от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред евродепутатите, най-смелия е този, който предвижда използване на замразените руски активи в Европа за предоставяне на заем на Киев.
Според Фон дер Лайен, ако Русия някога изплати репарации на Украйна, тя ще възстанови заема, а и използването на руските активи ще е „най-ясното послание, че агресията има цена“.
Решение най-вероятно ще се вземе през декември, когато лидерите на ЕС ще се срещнат отново, за да обсъдят темата.
Всъщност идеята не е нова. Евросъюзът подготвя заем до 140 млрд. евро за Украйна, гарантиран от руските активи, но този вариант се сблъска с тежката опозиция на Белгия. Именно там, чрез финансовата институция Euroclear, се съхранява основната част от замразените руски държавни активи – над 200 милиарда евро. Белгийското правителство се опасява, че използването им би довело до сериозни правни и финансови рискове, включително ответни действия от Москва.
Белгийският премиер Барт Де Вевер вече отказа да одобри схемата без „абсолютна правна сигурност и споделяне на риска“ от всички страни членки. „Ако нещата се объркат, аз не съм в състояние и не желая да платя 140 милиарда евро в рамките на една седмица“, предупреди той.
Така вътрешният разлом в ЕС се задълбочи още повече. Източноевропейските държави настояват за решителност и бързина, а страни като Белгия, Франция и Италия гледат на плана с все по-голяма предпазливост.
Ситуацията се усложнява и от международния контекст. След решението на администрацията на Доналд Тръмп САЩ да прекрати помощта за Киев, почти цялата тежест на финансовата подкрепа за Украйна пада върху европейските плещи. Брюксел е изправен пред реалността, че през втората половина на 2026 г. Украйна може да се окаже без средства за поддържане на отбраната си.
„Трайният мир разчита на силна и независима Украйна. Путин греши, ако мисли, че може да ни надживее. Затова трябва да продължим да повишаваме цената на войната за Русия.“, каза Фон дер Лайен в Европейския парламент. Въпросът обаче вече не е само морален, а икономически и политически: колко още Европа може и иска да плаща за войната?
Именно в този деликатен момент Украйна е разтърсена от мащабен корупционен скандал, който застрашава доверието на европейските страни към правителството на Володимир Зеленски. Националното антикорупционно бюро разкри схема за пране на около 100 милиона долара в енергийния сектор. Сред заподозрените е и близък съратник на президента, предприемачът Тимур Миндич, наричан от разследващи журналисти „новият олигарх“.
Разследването вече доведе до отстраняването на министъра на правосъдието Герман Галущенко, който според прокуратурата е използвал военната ситуация, за да се обогати незаконно. В орбитата на скандала може да попадне и бившият министър на отбраната Рустем Умеров.
Според опозиционния депутат Ярослав Железняк става дума за „най-големия корупционен скандал в историята на страната“.
Тези разкрития са удар върху имиджа на Украйна, който Зеленски изгради. За някои, особено за скептичните северни държави, това може да послужи като аргумент срещу нови финансови ангажименти без строги условия и контрол върху разходите.
Така че Европейският съюз е на кръстопът. От една страна, има морален и стратегически ангажимент към Украйна, защото нейната съдба се възприема като изпитание за самите основи на европейската сигурност. От друга, има нарастваща „умора от войната“ и вътрешни икономически проблеми, които правят дългосрочната подкрепа политически трудна.
Фон дер Лайен се опитва да превърне финансовия инструмент в политическо оръжие, за да покаже, че Европа не просто финансира, а санкционира, че не просто плаща, а наказва. Но ако европейското единство се разклати, Москва може да спечели точно това, на което залага, а именно изтощението на Запада.
