Премиерът Румен Радев заяви в Париж, преди срещата си с френския президент Еманюел Макрон, че България трябва да бъде много внимателна по отношение на бъдещата военна и финансова подкрепа за Украйна. Той подчерта, че страната вече е оказвала политическа, хуманитарна, дипломатическа и военна помощ, но според него в настоящата обстановка приоритет трябва да бъдат сигурността и жизненият стандарт на българските граждани. По думите му предстоящите бюджетни предизвикателства налагат преоценка на разходите, включително тези за оказване на подкрепа на Киев.
Радев отново защити позицията си, че Европа трябва да започне преки преговори с Русия и да поеме водеща роля в дипломатическите усилия за прекратяване на войната. Тази негова теза беше контрира на от германския канцлер Фридрих Мерц при срещата му с Радев в Берлин. Тогава Мерц подчерта, че първо Русия трябва да спре огъня, за да започнат разговори.
Министър-председателят също така изрази притеснение от стремежа на Европа към военна конфронтация с Русия, определяйки това като риск предвид ядрените и хиперзвуковите способности на Москва. Според него е необходима промяна в европейската политика спрямо конфликта в Украйна.
По време на визитата си във Франция Радев посочи, че разговорите с Макрон ще бъдат насочени основно към практическо сътрудничество. Той отбеляза, че Франция е сред ключовите партньори на България в модернизацията на армията, като предстоят доставки на 3D радари, ново поколение гаубици и въоръжение за патрулните кораби на военноморските сили.
Премиерът акцентира и върху сътрудничеството между двете страни в енергетиката, включително подкрепата за ядрената енергия като част от бъдещата енергийна сигурност на Европа. Той посочи като пример партньорството с френската компания Framatome за доставка на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“.
Радев коментира и забавянето на доставката на електрическите влакове от Alstom, като подчерта, че Франция трябва да изпълни ангажимента си до края на август, тъй като това е важно за плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост.
По темата за Република Северна Македония той припомни, че България е настоявала българите да бъдат вписани в македонската конституция и изрази очакване Франция да продължи да подкрепя изпълнението на договорения европейски консенсус по въпроса. „Отне ми една година да убеждавам европейските лидери защо това трябва да стане и чест прави на президента Макрон, че той първи оцени целесъобразността на тази идея и със съвместните ни усилия тя беше вписана в преговорната рамка от юли 2022 г. и аз вярвам, че на днешната среща ще осигурим подкрепата на Франция така че този консенсус да се изпълнява в неговата пълнота“, каза Радев.
Относно оставката на Борислав Сарафов, министър-председателят подчерта, че това е начало на дългоочакван процес по реформиране и оздравяване на съдебната система. Според него този процес дълго време е бил възпрепятстван по политически причини. Радев приветства решението на Сарафов да се съобрази с призивите на правителството и да напусне поста.
По отношение на незаконния комплекс в местността Баба Алино край Варна, премиерът коментира, че случаят е обвързан с процеси, насочени срещу националната сигурност на България. Той припомни, че още преди година като президент е поставил публично въпроса защо ДАНС е наложила принудителна административна мярка на украински гражданин, свързан с групировката „Куб“, която е инвеститор на строежите, а малко след това същата заповед е била отменена от ръководството на агенцията. По думите му подобен случай е безпрецедентен в историята на службата.
Премиерът допълни, че още тогава е поискал обяснение кой стои зад действията, с каква цел и в чий интерес се случват, като е изпратил официални въпроси до ДАНС. Радев обаче подчерта, че не е получил отговор от нито една от институциите. „Ето че година по-късно вече се сблъскваме с една много по-широка, разгърната и дълбока дейност“, заключи той.
