През 2021 г. главният архитект на столицата Здравко Здравков коментира в интервю, че през последните години неговите колеги копират редица примери от Европа и света, но… го правят с български бюджети. Така той изрази отрицателното си отношение към подобни практики, настоявайки, че София не трябва да се стреми да е цялата в стомана, бетон и стъкло. Че трябва да запази някогашния си дух от онова време, когато в стара София са творили имена като Георги Фингов, Георги Апостолов, Димо Ничев, Николай Лазаров, Георги Овчаров.
Но дали е възможно да се притъпи гладът за стомана, бетон и стъкло, при положение, че той се свързва с добре платения бизнес елит, с мечтания лъскав и безгрижен начин на живот?
Отговорът е по-скоро положителен – достатъчно е да се разгледат примерите за най-добрата архитектурна визуализация в последно време. При тях не се забелязва мощно присъствие на стомана, бетон и стъкло и те не се свързват с истории за суперуспешни богаташи, а са част от едно алармиращо предупреждение към света, който оставяме след себе си. В духа на тази критична забележка копирането на примери от Европа и света, но… с български бюджети, не е толкова притеснително.
Преди дни бяха обявени победителите в международния конкурс по архитектурна визуализация One Rendering Challenge 2022, организиран от Architizer.
До върха стигнаха двама, като всеки от тях спечели награда от по 2500 долара и професионални софтуерни пакети за визуализация от Chaos Group.
Голямата награда за нестуденти отиде при швейцарския дизайнер и илюстратор Арно Имоберстег за неговата визуализация „Shanty Stack“.
„Много се възхищавам на творческия заряд и полета на въображението, които „Shanty Shack“ носи в себе си“, мотивира се Менги Фан, директор на отдел "Визуализация" в SHoP Architects.
Награденият нестудентски проект „Shanty Stack“ от Арно Имоберстег
Историята, която се свързва с него, гласи: „Слънцето затопля въздуха, когато пазарът затваря. Ризата ми вече е залепнала за кожата ми. Посъветваха ме да не излизам, но се чувствам добре. Само кашлям.” „Чичо Алиша казва, че се е разболял, защото вече няма чист въздух. Разказа ми, че преди сме виждали небето и то е било синьо. Но не знам – може би той просто остарява… Вече е на 37. Градът непрекъснато расте, тъй като идват нови хора. Отгоре ли идват?“
Първа награда в категорията за студенти: „22 Gordon Street“ от Крисчън Кокли, The Bartlett School of Architecture, University College London (UCL)
Междувременно наградата за най-добър студентски проект отиде при Крисчън Кокли, който учи в Университетския колеж в Лондон (UCL), за „22 Gordon Street“. Той представлява подробно преосмисляне на известната сграда на Bartlett School of Architecture на UCL. Награденият проект илюстрира как архитектурната визуализация може да се използва, за да се разкаже впечатляваща история за гъвкавата и постоянно развиваща се среда около нас“, коментира главният редактор на Architizer, Пол Кескис.
„В светлината на трайните проблеми, пред които сме изправени в световен мащаб, като климатичната и екологична криза, училищата по архитектура трябва да подхранват култура на сътрудничество в рамките на образованието си, за да успеем да се справим с тези кризи“, смята Крисчън Кокли.
Поощрен проект: „Улични лампи и чадъри“ от HISM Studio
„Дъждовна вечер в центъра на Ню Йорк. Мокър асфалт, нощни градски светлини и безсънен живот в „Града, който никога не спи”, така накратко авторите на проекта обясняват есенцията му.
Коментарът Карлота Коминети, член на журито, гласи: "Живите герои и архитектурата се смесват в тъмнината и изразителните светлини. Това, което прави композицията силна и очарователна, е играта на отражения и отблясъци; това е страхотна скулптурна творба, където всичко е контрастно подчертано, сякаш присъстваме на истинско театрално представление."
Поощрен проект: „Фенерът“ от Евън Мот
„На 21 декември 1848 г. собственик на плантация, пътуващ със своя слуга-роб, минава през железопътния терминал на Централна Джорджия в Савана, търсейки медицинска помощ в Бостън.
Или поне така изглежда отстрани.
В действителност двойката са Елън и Уилям Крафт. Родени в робство, семейната двойка измисля хитър план за бягство, в който светлокожата Елън се маскира като бялата собственичка на Уилям. След четири ужасяващи дни и 1000 мили по-късно те успешно запалват своя „фенер на свободата”. Двойката посвещава живота си на изобличаването на тъмната жестокост на робството, осветявайки пътя към свободата за другите.
Днес същият железопътен терминал, преосмислен като SCAD Museum of Art, носи свой собствен фенер. Сиянието на 85-футовата стъклена кула ни напомня, че креативността и смелостта, също като владеенето на занаят, са от съществено значение за изграждането и защитата на справедливостта в едно общество.
Поощрен проект „Горе във въздуха“ от Виторио Бонапаче
„Първото селище на Марс”.
Авторът си представя първата колония – не толкова далеч в бъдещето – обитаваща небето в балони на голяма височина, оставяйки повърхността на Марс за лаборатории, пътища, изследвания и научни експерименти.
В „Горе във въздуха“, който е визуалната част от набор от три илюстрации, не става дума за първото епично кацане на човека на планетата. Идеята на проекта е да демонстрира как щастливо се живее Марс.
Поощрен проект: „Операта в Копенхаген“ от Антонио Д’Аволио
„Визуализацията изобразява една от сградите-икони на град Копенхаген – Операта, проектирана от датския архитект Хенинг Ларсен между 2001 и 2004 г.
Поощрен проект: „Любов по залез“ от Марк Еслари
Църквите са свещени места, където хората се обединяват духовно с по-висша сила. Ние влизаме в църкви, когато сме изправени пред чисти и значими емоции като истинската любов. Следователно църквите са уникални видове архитектура, където хората могат да изразят най-дълбоките си чувства чрез молитви, влияещи върху тяхната психология, философия и начин на живот.
Дизайнът на църквата е вдъхновен от молещите се ръце, сочещи към небето, а местоположението й е на остров, някъде в Гърция. Елементите като червените рози – символ на любовта, залезът и стълбището към църквата, допринасят за романтичните емоции, добавяйки топлина към изображението.
