Всеки от чужбина у нас е признат за експерт. Ако е свързан например с европейски институт, какъвто е Better finance* (в превод – „По-добри финанси”), означава, че там работят и по-добри финансисти. Тези по-добри финансисти правят и по-добри анализи. Един от тези експерти е Любомир Христов (някогашен главен икономист на БНБ, впоследствие и съветник на изпълнителния директор на Световната банка), а сега – естествен враг на частните пенсионни схеми и флагман на държавното осигуряване за старини.
Изкристализиралият резултат от сметките на Христов е, че всеки 100 лв., внесени през 2002 г. в частен пенсионен фонд в България, са се стопили до 84 лв. като покупателна способност в края на 2019 година.
Не за първи път обаче неговите анализи скандализират обществото. И то не със 7-сантиметрови разкрития, а със сметки, успоредни на правата линия, начертана от държавата – да се клати втория пенсионен стълб. Това се прави вече традиционно като се атакува доходността на частните пенсионни фондове и се сочи една от причините – „огромните” такси за управление на парите ни.
Да отбележим, че докладът излиза малко преди да дойде моментът, в който първите българи ще започнат да получават пенсии едновременно и от НОИ, и от частен фонд. На екзотичните сметки на Христов реагира Николай Василев, бивш вицепремиер, човек на „ти" с инвестиционната дейност.
Спомням си мъдрите думи на Бриджит Чарнота, директорка от Еврокомисията от времето на приемането ни в ЕС: “Няма такова нещо като независим експерт.”, заяви той. Сега “експерти” коментират поредни анализи колко неуспешни били частните пенсионни фондове (ЧПФ). И как е по-добре някое алчно правителство да докопа спестените милиарди на гражданите и да ги прахоса преди следващи избори, коментира Василев. Учуден съм, че се чуват единствено гласовете на критиците – хора, които са намерили кауза в разгромяването на частните пенсионни фондове (ЧПФ). Те пък имат своя асоциация, както и огромен интелектуален капацитет от финансисти и икономисти. Но те традиционно не успяват да обяснят позицията си на разбираем за милионите хора език. Така в публиката се заформя клише: “Нищо не разбрах от цифрите, но явно втората пенсия е провал и най-добре да гоня Михаля в НОИ.”, убеден е Василев.
Тези очевидно неверни сметки бяха напълно отхвърлени от Николай Марев – член на управителния съвет на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, и от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. На първо място – според Марев Better finance* не била европейска агенция, а неправителствена организация, която се финансира с европейски пари, но реално нямала общо с Европейската комисия или с който и да било от европейските надзорни органи. (Вестник „Банкеръ“ писа за изследването на Better finance* в предишния си бр.38 под заглавие „Коронавирусът застрашава европейския пенсионен сектор“).
Втората констатация на Марев е, че "Изчисленията на Better finance са манипулативни и неверни. Няма дори обявена методология", поясни Марев и допълни, че авторът на доклада за България – Любомир Христов, не е използвал никакви достоверни източници, а цитирал сам себе си.
Какви тогава са реалните числа поне според частните фондове?
Данните и на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, а и на Комисията за финансов надзор показват, че всеки 100 лв., внесени през 2002 г., номинално към 30 юни на 2020 г. са 208,50 лева.
"Виждате, че средствата се удвояват", каза Марев.
В същото време обаче, ако от тези малко над 208 лв. извадим инфлацията, остават чисти 116,91 лева. Доста по-малка сума, но все пак отчитаща доходност, а не обратното. И двете суми са представени, след като от тях са прихванати всички такси и комисиони на самите дружества.
"Няма такава методология по целия свят, където да се изчисляват реални доходности. Нито една банка, нито една инвестиционна компания няма да ви цитира доходност, която е реална след инфлация. Винаги се цитират нетни доходности след таксите на дружеството, инвестиционната компания или банка", добави Марев.
Още по-остър в своята оценка за изводите на Better finance и на самият автор Любомир Христов пък беше председателят на АИКБ Васил Велев. Според него манипулацията в този доклад е огромна, в него имало много лъжи, а изчисленията били "вредни, опасни и дори – наказуеми".
"Всява се паника и се създава обстановка за национализация на спестяванията на хората", допълни той.
Като допълнително доказателство в защита на своята теза от Асоциацията на пенсионните дружества представиха и кратка извадка за доходността по партидите на три отделни групи – такива с минимален доход, такива със среден доход и такива с максимален. Така представените данни показват, че ако до момента всеки с минимален доход е инвестирал в частно дружество 3430 лв., то към 30 юни на тази година той има спестени там реални 4029 лева.
Всеки със среден доход, който е инвестирал малко над 11 300 лв., сега има малко над 13 436 лева. Тези с максимални доходи пък са налели по 19 229 лв. и към момента разполагат с над 22 860 лева.
"Показали сме точно колко са вноските и колко са разполагаемите средства по партидата. Цифрите горе показват, че реалната доходност на човек, който е на минимален доход, има 4029 лева разполагаеми, като вноските му са били 3430 лева. Тоест реалната му доходност над инфлацията и таксите, които са взети, е 10% за целия период. Човек със среден осигурителен доход има разполагаеми около 13-14 000 лева, от които , 11 000 лева са от вноски, а останалото е доходност. Тези, които се осигуряват на максималния осигурителен доход, имат някъде около 23 000 лева. Доходността и там е положителна“, обясни Николай Марев.
„БАНКЕРЪ” реши да докара нещата до край като сметне средногодишната доходност на вложенията във втория пенсионен стълб. При инвестирани 100 лева през 2002 година, след приспадане на инфлацията и след всички разходи, средствата са 116.91 лв. , което означава средногодишна доходност за периода от около 2.84%. А ако Любомир Христов си направи труда да провери, тя е доста повече от доходността на договорните фондове, за банките, които от години ни предлагат лукса на отрицателни реални лихви – да не говорим.
* Better Finance е Европейската федерация на инвеститорите и спестителите. От 2012-а тя е наследник на организацията на европейските акционери, създадена през 1992-а в Брюксел, за да обедини сдруженията на всички индивидуални инвеститорски организации и асоциации на дребните акционери на територията на Европа.
