В августовското безвремие една новина проряза сивото информационно небе като мълния. Президентът на Беларус Александър Лукашенко собственоръчно извадил 70 чувала с картофи за час и половина. Картофите били част от зеленчуковата леха в президентската резиденция в Минск, като бившият председател на колхоз извършил селския труд заедно със сина си Николай, който е на 11 години. Освен картофи двамата събрали и дини.
Бърз анализ на новината.
Лукашенко е постигнал завидна производителност, показал е добра колхозна форма.
Беларуският президент вече може да бъде спокоен, защото е предал трудовите си навици на своя наследник, което примерно Европейския съюз забранява под заплаха от огромна глоба за експлоатация на детски труд.
Подобно на Маркс, който докато е писал „Капиталът“, си почивал с решаване на задачи по висша метематика, така и управляващият 21 години Беларус си е почивал от картофите със събиране на дини.
Подобен компир пиар – съкратено компиар – си направи и наш Бойко, Господ здраве да му дава, дълго да ни управлява!
Ето какво каза той от синия екран: „Имахме нива с картофи. Знам как се копае, мога да покажа. Майка ми ми казваше, че съм „картофено момченце", защото ядях пържени картофи с бурканче кисело мляко", коментира премиерът.
Значи, ето, българи, вижте ме – до 30 годиникопах и ядох картофи, ама вижте ме сега. Нещо като повторение на основната максима на Мао за благоденствието на китайския народ: „Сто години кървав труд – хиляда години щастлив живот“.
Другата препратка, за която се сещам, е налагането на барбоите (картофите) като основна храна, съхраняваща генотипа и гарантираща просперитета. Погледнете към Северна Европа – там, където преди столетия са заменили хляба с картофи, развитието им се отдава повече, отколкото на тези, които се тъпчат със сурово, ал денте или препечено тесто.
Освен всичко друго властелините на Беларус и България рекламират тази чудесна храна – картофите, която е дошла от Централна Америка в Европа някъде през XVI век. И която е увековечена от редица гениални художници, като върхът, според мен, е платното на Лудия от Прованса Винсент Ван Гог – „Картофоядци“.
Тук е мястото обаче да напомним, че МНЗ е длъжно да предупреди.
Картофите съдържат гликалоиди – токсични съединения, от които преобладаващи са соланинът и чаконинът. Готвенето при високи температури (над 170 °C) отчасти ги разрушава. Но коварните отрови са точно под кожата на клубена и се увеличават с остаряването и излагането на светлина. Те могат да предизвикат главоболие, диария, гърчове, а в отделни случаи кома и дори смърт.
Това обяснява защо преди 4-5 века европейските дворове се плашели от пататите (друг синоним на картофите) и само най-предизвикателните дами се осмелявали да ги носят като украса на шапките си. А също така и защо, когато искахме медицинска бележка за извинение на отсъствията от училищния доктор, натърквахме подмишниците си със суров картоф – гарантира температура от поне 38 градуса.
Ако разсъждаваме преносно – соланинът (отровата) блика от изявите и на последния екссъветски диктатор Лукашенко и на нашия Велик кормчия Бойко. Да залагаш на картофите е опасно. То е сиромахомилско, но деструктивно за бъдещето на нацията. Така първо обричаш народа си на първобитно съществуване, и второ – генерираш ниска принадена стойност. И когато излезеш с продукта си на пазара, разбираш, че ако искаш да имаш един съвременен софтуер, чийто приносител е една петграмова флашка, трябва да предложиш в замяна пет тира с картофи с общо тегло 100 тона.
Това е. Въпрос на избор.
А той пак се задава.
Чавдар Цолов, почетен председател на културен клуб "Интелектуален пататник"
