Нещо се случва в държавата! Първо излезе статията в немското списание „Шпигел“ за айсберга на корупцията у нас. После на премиера Бойко Борисов на срещата в посолството ни в Лондон бяха зададени нелицеприятни въпроси – дали не вижда Делян Пеевски като се оглежда в огледалото?
А в понеделник ненадейно Борисов спря обществената поръчка за строежа на магистрала „Хемус“. След тайнствен разговор с някого от ЕС, за който намекна лидерът на ДСБ Радан Кънев. Тоест, с германския канцлер Ангела Меркел, пред която премиерът ни весело размахва опашка колчем я види.
Междувременно, шефът на ЕК Юнкер обяви, че мониторингът над Румъния трябва да се преустанови, защото тя показва успешна борба с корупцията и устойчива демокрация. Но за България наблюдението ще продължи, защото нищо не се променя и сме затънали като хипопотам в тинята, но затова пък сме зинали да си се самохвалим. Тоест, Румъния и България бяха разделени, като ние останахме да дишаме праха на северните си съседи.
Последва лавинообразно спиране от премиера на още обществени поръчки, за които има съмнения, че са “спечелени“ от определени фирми, свързани с небезизвестни бизнесмени. Споменават се имената на олигарсите Делян Пеевски, Валентин Златев, Иво Прокопиев – все приятели на Бойко Борисов. Като капак дойде и ядното подмятане на Пеевски – дали пък Борисов не вижда в огледалото Прокопиев?
Очевидно министър-председателят вижда всички тях (а и други котараци) в кривото огледало на българската демокрация и пазарна икономика. Какъв е тоя частен бизнес дето се е наредил основно на държавната хранилка за обществени поръчки? И обвързаностите между политика и бизнес, основани на принципа на „свинските черва“ вече не могат да бъдат подминавани дори от лидерите на ЕС, макар че са изцяло погълнати от собствените си проблеми. Просто очевидно са преминати всички допустими граници и е настанало разгулно разпищолване.
Към всичко казано дотук може да прибавим и предстоящия европейски мониторинг на прокуратурата ни, както и случващото се в съдебната система.
Какво следва обаче?
Единият вариант е, че под европейски натиск и предупреждение за спиране на еврофондовете (нещо, от което изпитва ужас!) Бойко Борисов се е захванал да разчиства българските Авгиеви обори, за се въдвори ред, законност и справедливост. Едва ли. Не съответства на манталитетната ни нагласа. Пък и властта няма да си отреже клона, на който седи.
Втората версия е, че момчето за мокри бизнес поръчки на ДПС – Делян Пеевски, си отива. Отива си от политиката и се потапя само в икономическата сфера. Затова и извади на светло притежанията си, за да може легално да се оттегли. Защо не и в чужбина? Очевидно, с натрупания върху личността му негативизъм, той вече се превърна в тежест и петно за и без това зацапания имидж на Догановата партия. А тя иска да се препере и препозиционира с намерението да стане приемлив партньор в едно бъдещо управление на страната. А иначе – заместник на момчето ще се намери – „чист, неопетнен, честен частник“. Сега само трябва да наблюдавме внимателно кой нов, млад преуспял мъж ще започне изведнъж да развива печеливш бизнес и постепенно да се превъръща във финансова акула. Любопитното е, че босът на „Мултигруп“ Илия Павлов, който беше тогавашния бизнес авангард на ДПС, си отиде от този свят през 2003 г. От тогава започна и възходът на Пеевски.
Третата вероятност е, че бизнес ортаците Борисов и Пеевски са се скарали при някоя подялба, както това се случи преди две години между депутатът от ДПС и банкерът Цветан Василев. Това е тревожно. Защото през 2014 г. заради разваления достлук рухна четвъртата по големина банка у нас КТБ. Което пък нанесе големи материални щети и на бюджета, и на държавата, и на гражданите. За моралните да не говорим. Още си ближем раните от разчистването на личните сметки между съмнително забогатели хора, които като хиени сега се бият за тлъстите парчета от активите на унищожената банка. Та, ако са се развалили безоблачните бизнес отношения между Борисов и Пеевски, то пораженията за държавата няма да са по-малки.
Четвъртата хипотеза сякаш е най-логична и приляга като ръкавичка на балканско-ориенталските ни нрави. Борисов просто е решил да пренареди картите, да преразпредели порциите и да възстанови балансите между хищническите олигархични глутници, с които къде по принуда, къде доброволно жонглира. Така хем ще усмири джунглата, наречена българска пазарна икономика и едър бизнес, хем ще стабилизира управлението с надеждата да го задържи колкото се може по-дълго. От трета страна, ще позамаже и очите на европейските ни партньори с решителни и „безкомпромисни“ мерки срещу нагласените обществени поръчки и корупцията. Няма само румънците да се кичат с успехи, я! До сега Бойко Борисов е показал, че е великолепен актьор. В какви ли не роли е влизал, когато се налага, за пред камерите и народа. Ами, като не можем или не искаме да го направим наистина (като братята румънци), ще го изиграем. Като за „Оскар“.
