На днешния ден през1944 г. случайно е открита Казанлъшката гробница, под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.
Тази тракийската постройка е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство – Севтополис. Това държавно обединение на тракийски племена, под управлението одрисите, възникнало в средата на V век пр.н.е. и е присъединено към Римската империя през 46 година.
Гробницата е датирана към края на 4 век пр. Хр. – началото на !!! век пр. Хр. и от 1979 г. е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство.
Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт !!!, както и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. Градът е построен на мястото на руините на по-ранно селище и понастоящем се намира в долната част на язовир Копринка до град Казанлък. В некрополът на Севтополис са намерени редица тухлени куполни гробници, някои от които подмогилни. В тях са били погребвани траки от висшите съсловия, понякога заедно с техните коне. По-малко богатите са кремирани, със скромен гроб заедно с определени стоки. Понастоящем Севтополис е единственият изцяло археологически проучен древнотракийски град на територията на България.
Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Могилата, в която е открита, имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 м, с диаметър на основата 40 метра. Войниците, които копаели тогава, попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.
Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия.
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 кв. метра. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.
Художникът Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, е работил с четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.
През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През следващата година е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е по проект на арх. Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
