На днешния ден през 2005 г. Българска народна банка пуска разменна монета от 50 стотинки. Така тя допълва емисиите от 1999 и 2004 г., а през 2007-а има още една емисия.
Още през 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
Българска народна банка е една от най-старите банки (13-та по ред), основана само година след освобождението на България – на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството.
След утвърждаването на устава й, на 4 април е назначен и първият управител на БНБ, а на 23 май е официалното откриване на Банката. На 6 юни е извършена първата банкова операция на БНБ.
БНБ е и една от първите публични институции в България след Освобождението. Създаването й предхожда свикването на: Учредителното събрание – за изработване и приемане на основния закон – Конституцията, Първото Велико народно събрание – за избор на държавен глава, и Първото обикновено Народно събрание и съставянето на първото правителство на страната.
През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на Българска народна банка. Освен обичайните за централните банки дейности – като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има право да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти
Сградата на БНБ в София е построена през 1935-1939 година. Тя е паметник на културата от 70-те г. на миналия век и една от архитектурните забележителности на столицата. И досега тя пази автентичния си вид – без нито една реконструкция, само с освежителни ремонти.
Един от атрактивните елементи на сградата на БНБ е входната й врата – с изображения на монети от Второто българско царство до днес. Друга забележителност е скулптурата на Св. Никола – светецът, покровител на банкерите, разположен отстрани на сградата. Тя е изработена от Любомир Далчев. Интересен детайл е Кулата на сградата откъм ул. "Съборна".
Изградена е по проект на двама от най-известните български архитекти по онова време – Иван Васильов и Димитър Цолов, със сътрудничеството на архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Кръстю Илчев. Те са оформили един чудесен комплекс от банковата сграда и намиращата се до нея Буюк джамия, построена през ХV век.
Монетите на новите стотинки от първата им емисия (1999 г.) с номинал 1, 2 и 5 стотинки са изсечени от Cu-Al-Ni-сплав (мед алуминий и никел) и имат тегло съответно 1.8 г, 2.5 г и 3.5 грама. Монетите с номинал 1, 2 и 5 стотинки от по-късните емисии са изсечени от стоманена сърцевина с електролитно покритие. Те са с гладък гурт (кант).
Монетите с по-голям номинал 10, 20 и 50 стотинки също се различават по състав. Тези от първата емисия (1999 г.) са изсечени от Ag-Ni-сплав (Ново сребро /нойзилбер/). То е сплав от мед (65%), цинк (20%) и никел (15%). На външен вид наподобява сребро, но не съдържа такова, докато от по-късните емисии са от Cu-Zn-Ni-сплав (мед, цинк и никел) и имат тегло съответно 3 г, 4 г и 5 грама. Всичките са с назъбен гурт (кант).
Из „България 20 век. Алманах“, под редакцията на Филип Панайотов:
Народът е давал звучни прозвища на първите си монети – най-общо „мангър“: дребна монета. 10-стотинковите е наричал „гологан“, „рупче“ е прикачил на 5-стотинковите. Знае се такава поговорка: „Черен гологан не се губи“ – защото са били едри по формат, а медта бързо потъмнява. А монетите от 2 стотинки е нарекъл „каравелчета“ по името на министъра на финансите Петко Каравелов – заради държавническата и личната му пресметливост.
