Финансистът Емил Хърсев пред “БАНКЕРЪ”
Г-н Хърсев, защо бившият главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев е „самотен” в търсенето на отговорност за огромни необезпечени кредити след като добре се знае, че отпускането на кредит е колективно решение?
– Прав сте за колективното решение. Така е било и е така. Но законодателството ни не допуска търсене на наказателна отговорност за колективно решение. А защо Мавродиев е на мушката, това не мога да коментирам, тъй като не знам какво е извършил и при какви обстоятелства. Неговата роля тепърва се изяснява.
А как гледате на задържащите се около нулата лихви по депозитите?
– Тези лихви на практика са отрицателни, защото не покриват инфлацията. Вложителите губят от вложенията си. Това е антикапитализъм, защото се облага капитала. Вижте дългосрочните фондове – пенсионни, застрахователни, доверителни…, всичките те биват облагани с „инфлационен данък”.
Да, но Министерството на финансите не дава право на гражданите да инвестират алтернативно – в държавни ценни книжа
– Това не е работа на Финансите, още по-малко на БНБ, която е във Валутен борд и няма право да води самостоятелна парична политика. Това е въпрос на правителствена политика. Вероятно политическата нестабилност пречи да се обсъди въпроса и да се вземе правилното решение.
Средната лихва по ипотечните заеми у нас да се задържа под 3 процента години наред…
– От началото на тази година обаче, с едва забележими стъпки, лихвите по ипотечните кредити се увеличават.
През юли статистиката на БНБ показа, че годишният ръст при ипотечното кредитиране вече надхвърля 25% – нещо невиждано от 2009 година. Този бум се случва при почти замръзнали лихвени проценти. По данните на централната банка средният лихвен процент в сегмента се повишава с 0.01 пункт до 2.53%, или близо до исторически най-ниското ниво. Някои финансисти предупреждават за спукване на ипотечния балон. Споделяте ли това опасение?
– За ипотечен балон се говори от десетина година. Ако имаше, досега да е гръмнал.
Защо ипотечните лихви в България са по-ниски от тези в Западна Европа?
– Лихвите тук са съизмерими с пазара на еврозоната. Няма огромна разлика при съпоставим риск. У нас кредитите са строго обезпечени, значително нискорискови са. Банките рядко финансират повече от 70% от цената на закупувания имот. Докато на Запад има институции, които отпускат кредити даже над 100% от цената на имота.
– Откъде се вземат тези над 100 процента?
– Има разходи по сделката, посредници, данъци, които влизат в цената на имота. Очаква се повишение на цените там.
Неотдавна изказахте мнение, че проблемите в държавното пенсионно осигуряване могат да се решат само ако се вдигне пенсионната възраст.
– Да, това според мен е единствения изход – чрез увеличаване на броя на работещите пенсионери и вдигане на възрастта за пенсиониране. Увеличава се средната продължителност на живота, просто трябва да работим по-дълго, за да може последната част от живота ни да бъде достойно финансирана. Няма как един работещ да издържа трима неработещи.
Няма ли опасност така да се свие маржът между средната продължителност на живота и пенсионната възраст и хората да получават пенсия много малко години?
– Има такава опасност, но затова са актюерите. Трябва да се върви в тази посока, но внимателно.
А не е ли добър вариантът да се вдигнат осигуровките?
– Не, не мисля, защото и без това пенсионните вноски са едни от най-високите в ЕС. На практика няма резерви за увеличаване, защото това може да изкриви трудовия ни пазар и да го направи неконкурентоспособен. Но и сегашните нива са определяни преди 15-ина години, когато и средната продължителност на живота е била доста по-ниска. Пък и вдигането на данъци и осигуровки не означава непременно и по-големи приходи. Твърде вероятно е да има обратния ефект. Сивата икономика рязко се увеличава, намалява се стимулът да се работи. Когато някой има доходи, които го държат на ръба, или когато едно предприятие балансира на ръба, всяко увеличаване на данъчно-осигурителното бреме ги потапя.
