По време на панела “Визия България 2050” в рамките на Powers Summit д-р Пламен Русев – изпълнителният председател на Webit.Foundation – набеляза някои от основните приоритети, които предлага да залегнат пред България. Това са технологичните иновации, здравеопазването, образованието и работните места, които ИИ ще промени изцяло.
Добромир Иванов – изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация – започна с това, че през 2023 г. е имало изследване на Световната банка за трите сценария кога България ще може да догони средния стандарт на живот в Европейския съюз. При първия – годината е 2040-а, при втория – до 2070-а, а третият предрича това никога да не стане. От Световната банка обвързват тези сценарии с конкретни реформи и със скоростта, с която българите ги извършват. Една от причините за бавната скорост е, че всички промени са някак на парче, а не са обвързани с по-голямата визия накъде вървим. Но тъй като за нея не се води разговор, политиците изобщо не подхващат темата, обясни Добромир Иванов. По думите му в момента никой няма идея накъде отиваме като държава.
За да започне разговора за визията за България, д-р Русев даде пример как в своята работа, когато инвестира, той е наясно защо го прави, каква възвръщаемост очаква и какви рискове поема. Неговото лично разбиране е, че за да се разбере накъде върви държавата, трябва да се отчете къде тя приоритетно инвестира. Добромир Иванов му отговори, че запознавайки се с проектозакона за Държавния бюджет остава с впечатлението, че основната ни цел е да се вместим в 3% дефицит, а не да обвържем вдигането на публичните разходи с реформи. Той изрази съжаление, че бюджетът не е съобразен с това как ИИ ще се отрази върху пазара на работната ръка през следващите 5-10 години.
Евгени Ангелов – председател на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране – посочи, че основният ни проблем е, че ние като общество не можем да се съберем и да си оформим някаква фунционална среда за работа и учене. По думите му в България тотално липсва приоритизиране на посоката ни на развитие – т.е. политиците бягат от подобна дискусия. Според Ангелов това е причината в момента в България почти да няма никакви чуждестранни инвестиции. Малкото инвеститори се оттеглят от България, продуктивността ни не се повишава и големият въпрос е до каква степен всички евросредства, които сме получили, са подобрили конкурентната среда у нас, посочи Ангелов. Той добави, че можем да вземем пример от Гърция, където съществува партньорство между индустрия, бизнес и държава и така – само за няколко години Атина много сериозно е трансформирала и инфраструктурата си, и образователната система, и здравеопазването си. Накратко – промяната не е изключително сложна, просто трябва желание, обобщи Ангелов.
Христо Христов – изпълнителен директор в Endeavour Bulgaria – сподели, че не е оптимист и има усещане, че сме в етап на свободно падане. Разказа как негов партньор – японско-немски концерн обиколил цялата страна и всички медии, след което обявил: “Много сте ми симпатични, но си затварям завода”. Христов и екипът му веднага отишли на място и започнали да го разубеждават. Причината – става въпрос за завод с около 230 млн. лева приходи и само в Мездра в него работят 2000 души, а общо наетите в другите му бизнеси у нас са 4000 души.
Христов се обадил обезпокоен на Добри Митрев от Българската стопанска камара, който го успокоил, че знае какво се случва и че въпросната компания не е единствената, която иска да напуска България. След това Христов се озовал на сходно събитие на Powers Summit във Виена, на което участвала Молдовската агенция за инвестиции. Оттам им се похвалили, че знаят за концерна, тъй като той се премества при тях. Обяснението било простичко: “Агенцията за инвестиции в Молдова е на пряко подчинение на премиера, а той, каквото му поискат, го дава – като за начало връща 60% от инвестицията – 20% веднага, а 40% – под формата на данъци и осигуровки”, разказа Христов.
Евгени Ангелов веднага му обърна внимание, че в България това не може да стане, тъй като има европейска директива, която забранява подобен тип действия. Христов обаче продължи с примерите – този път му разказа за случай в Гърция – отново на подобен форум като Powers Summit, на който участвал представител на Netflix. На събитието бил поканен и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис – той обявил на представителя на американската кампания, че знае, че те вече са снимали десетина сериала в Гърция, но иска те да се увеличат на двайсет. Човекът от Netflix отговорил, че за това трябват ресурси, на което Мицотакис реагирал с думите: “Добре, давам ти ги”.
По думите на Христов всички знаят, че в Европа върви наддаване с цел привличане на инвестиции, само у нас никой не се опитал да спре компанията, инвестирала в Мездра – нито представител на правителството, нито някой от Агенцията за инвестиции. “Поне да ги излъже”, продължи Христов, без да скрива съжалението си.
Д-р Русев му отговори, че и той може да даде подобни примери от своя личен опит, но не това е темата на разговора, а как да се продължи напред. Във връзка с това той постави и по-конкретни питания – дали организациите на Добромир Иванов, Евгени Ангелов и Христо Христов са готови да участват в сформирането на работна група, която през следващите шест месеца да намери достъп до абсолютно всички заинтересовани страни и след шест месеца да има формулирани приоритети – Визия 2050 – с проверка на постигнатото през 2030 г., 2035 г. и 2040 година. По този повод и тримата участници в разговора му потвърдиха готовността си да участват в подобна работна група. Единствен Христов имаше някои резерви, че 2050 година звучи твърде далеч във времето и постави въпроса каква ни е стратегията за изчислителна мощ.
Русев му отговори, че се надява, че през шестте месеца, в които ще се сформира работната група, ще се появят и идеите, които да бъдат представени пред обществото.
Христов отново поохлади ентусиазма му, информирайки го, че след участието си в Powers Summit ще отиде до кметството в столицата, за да се примоли, като падне сняг в района на планината, своевременно да го почистят. Поне него.
