Всеки от нас е чувал народната поговорка: “Капка по капка вир става”, използвана често като форма на мотивация с внушението, че и най-малките действия, стига да са постоянни, водят до големи резултати. В конкретния случай от изминаващата седмица натрупването доведе до наистина “голям” резултат, но с отрицателен знак – четирима загинали и щети за десетки милиони.
Кадрите вероятно са пред очите ви – потопът в курорта “Елените” и в Царево, първият сняг във високите старопланински проходи, причинил транспортен хаос, закъсали автомобили на непочистената автомагистрала “Хемус”; неприятно изненаданите шофьори с все още летни гуми и летовници, надявали се напразно на едно октомврийско циганско лято.
Но майката природа си знае работата – връхлита и не пита! Въпросът е наистина ли е безпощадна, какъвто коментар направи вътрешният министър Даниел Митов, веднага след като бе включен в ефира на БНТ директно от Свети Влас, където заседаваше Кризисният щаб след пороите?
Факт е, че точните му думи бяха „Природата понякога наистина е безпощадна“ и с наречието „понякога“ напомни на песента на Росица Кирилова (по текст на Петя Дубарова и музика – Тончо Русев) „Понякога съм бяла и добра. Понякога….Как рядко ми се случва да съм бяла!“
Та, в действителност ли природата е безпощадна? Или рядко й се случва да е такава?
Или някой друг е безпощадно глупав, безпощадно алчен и безпощадно безхаберен?
Че става въпрос за алчност заговориха мнозина – като например бившият заместник-министър на екологията Тома Белев, който обясни, че презастрояването е причина за наводнението и жертвите в залетите черноморски курорти „Елените“ и Свети Влас.
Той обяви, че половината от наводнените територии още се водят гори и че по кадастъра си има река, но въпреки това някой е издал разрешение в нея да се строи.
„И когато разположиш къщите в коритото, се случва точно това“, подчерта бившият заместник-министър на екологията, от чиито думи на всеки му става ясно, че освен алчност има и проявена немалка доза глупост.
Тома Белев бе категоричен, че за обществото е ключово да научи защо е било допуснато да се даде разрешение да се строи в речното корито. Сякаш от социологическа гледна точка да провери кое по-безпощадно – алчността или глупостта? А може би безхаберието?
Нека си припомним какво се случи преди две години – в началото на септември през 2023 г. в Царево загинаха четирима души при невиждано за общината наводнение. Заради трагедията тогава в Деня на Съединението цяла България беше в национален траур.
Резултатът?
По думите на кмета на Царево Марин Киров след бедствието от 2023 г. били отпуснати 43 милиона лева – и то благодарение на партийната подкрепа на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и на личната ангажираност на Калин Стоянов, който бил родом от района.
Въпросните милиони обаче, по думите на Марин Киров, стигнали само за „възстановяване на мостове – три в града и три по пътя за Лозенец – както и за язовирни стени“. Това уточнение той направи в отговор на коментара на председателя на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, че след трагедията в Царево били отпуснати 43 млн. лева за почистване на реки, дерета и изграждане на мост.
Реагирайки на думите на Василев, Марин Киров възропта, че държавата не му е отпуснала поисканите средства за почистване и корекция на коритото на река Черна, Нестинарка, дерето в Ахтопол, Лозенец, Арапя и други.
В същото време в края на септември 2025 г. – дни преди потопа община Царево се отчете, че през 2024 г. е изпълнила стабилен бюджет с големи инвестиции.
При по-внимателно вглеждане в отчета за 2024 г. виждаме, че извършените разходи за финансиране на капиталовата програма са в размер на 28 млн. лева при предвидени 38 млн. лева, като от тях за основен ремонт са изразходвани 24 млн. лева, за придобиване на дълготрайни активи – 4 млн. лева.
По отношение на извършените текущи ремонти (улична мрежа, общински пътища и други инфраструктурни обекти) са изразходвани 925 000 лева. С две думи – колкото и сметки да правим, 43 млн. лева няма как да съберем.
В отчета е записано и още, че източникът на капиталовите разходи е целева субсидия, предоставена от централния бюджет в размер на 25 млн. лева. Отделно общината е вложила собствени средства – 412 000 лева, плюс други източници на финансиране – още 2 млн. лева.
Освен това при медийното представяне на отчета за финансовата 2024 г. кметът Марин Киров не каза и една критична дума за недадените пари от държавата за почистването на коритата. Общината обяви единствено, че бюджетната рамка е изпълнена успешно, а средствата, насочени към инвестиции, са на обща стойност 30 млн. лева.
Изводът – при такива големи инвестиции, кметът спокойно е можел да задели някой и друг лев за почистването на реките, а не сега да обвинява държавата, че му е дала „само“ едни 43 млн. (така и неотразени в бюджета на общината), които изобщо не били достатъчни за затлачените речни корита.
Това прилича малко на още една констатация, направена от Тома Белев по повод пороите. Отново в ефира на БНР той потвърди, че и в „Елените“, и в Царево има големи валежи, но няма измервателна станция, която да потвърди количеството им. Причината – държавата се отказала да изгради автоматизирана система за водите. Но след като държавата си има такава финансово успешна и „оправна“ община като Царево, не можем ли да очакваме, че тя сама ще си плати изграждането на системата?
Но да се върнем на основната тема – да, проверки започнаха – Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) беше изпратена на място, за да установи дали има отклонения в строителството и от одобрените общи устройствени планове; министърът на туризма Мирослав Боршош разпореди да се видят издаваните разрешителни; екоминистърът Манол Генов – „Черноморска басейнова дирекция“, а прокуратурата започна разследване на причините за смъртта на жертвите.
За някои обяснението е ясно – природата си взема обратно онова, което сме ѝ взели, а всички заедно плащаме цената на глупостта, алчността и безхаберието, които капка по капка – вир стават. А за да няма и следващия път „След дъжд – качулка“, нека набележим какви решения очакваме.
Първо – спиране на всякакво застрояване в рискови зони.
Второ – ревизия на вече издадените разрешителни и събаряне на обектите, изградени в противоречие на всякаква логика и закон.
Трето – възстановяване на речните корита – естествените отводнителни системи.
И най-вече – да си научим уроците, че да не трябва да слушаме песента на природата: „Как рядко ми се случва да прощавам„.
