Нови открития показват, че широко използван изкуствен подсладител може да образува по-малко известен химикал, способен да взаимодейства с ДНК и клетъчните системи.
Често използван изкуствен подсладител може да има по-сложни биологични ефекти, отколкото се смяташе досега. Изследванията пораждат опасения, че малко известен химикал, свързан със сукралозата – основната съставка в Splenda – може да уврежда ДНК и да нарушава ключови процеси в организма.
Splenda е един от най-разпространените заместители на захарта в света. Среща се в диетични газирани напитки, десерти без захар, протеинови продукти и много нискокалорични или „без добавена захар“ храни. Продава се и в малки пакетчета за подслаждане на кафе и чай. Самата сукралоза е стотици пъти по-сладка от обикновената захар, затова са нужни много малки количества.
Страничен продукт с потенциални рискове
Изследването се фокусира върху съединение, наречено сукралоза-6-ацетат. Това вещество не само се образува, когато организмът преработва сукралозата, но също така присъства в малки количества в самия подсладител като страничен продукт от производството. Анализите показват, че то може да съставлява до 0,67% от някои търговски продукти със сукралоза, а нивата му могат допълнително да се увеличат след храносмилане.
„Новата ни работа показва, че сукралоза-6-ацетат е генотоксична“, казва Сюзан Шифман, изследовател по биомедицинско инженерство в North Carolina State University и University of North Carolina at Chapel Hill. „Открихме също, че следи от сукралоза-6-ацетат могат да се намерят в готови продукти със сукралоза, още преди да бъдат консумирани и метаболизирани.“
По-ранни изследвания на същия екип показват, че приемът на сукралоза води до образуването на няколко мастноразтворими съединения в червата.
Сукралозата, основната съставка в Splenda, се използва широко в хранителната индустрия заради високата си сладост и стабилност. Тя често се съдържа в диетични напитки, включително газирани, ароматизирани води и нискокалорични енергийни напитки, както и в десерти без захар като желета, пудинги и печива.
Увреждане на ДНК
Генотоксичните вещества са притеснителни, защото могат да увреждат ДНК, което увеличава риска от мутации, свързани със заболявания като рак. В лабораторни експерименти с човешки клетки сукралоза-6-ацетат причинява разкъсвания на ДНК нишките – вид увреждане, известно като кластогенност.
Изследователите потвърждават този ефект чрез няколко метода, включително високопроизводителна система за скрининг на ДНК увреждания и тест за микронуклеуси, който открива хромозомни увреждания. И двата метода показват, че съединението може да нарушава генетичния материал в изложените клетки.
Нивата на излагане също могат да надхвърлят безопасните граници. Европейският орган за безопасност на храните определя праг на токсикологична загриженост за генотоксични вещества от 0,15 микрограма на човек на ден. Според резултатите, една напитка, подсладена със сукралоза, може да надвиши този лимит – дори без да се отчитат допълнителните количества, образувани в организма или при ежедневна консумация.
Преосмисляне на метаболизма на сукралозата
По-ранните оценки за безопасност описват сукралозата като вещество, което преминава през организма непроменено и има минимално биологично въздействие. По-новите доказателства обаче показват, че тя може да се метаболизира до съединения като сукралоза-6-ацетат и да взаимодейства с организма по по-сложни начини.
Изследването разглежда и ефекта върху червата. В експерименти с лабораторно отгледана човешка чревна тъкан както сукралозата, така и сукралоза-6-ацетат отслабват защитната бариера на храносмилателния тракт.
„Когато изложихме чревната епителна тъкан на сукралоза и сукралоза-6-ацетат, установихме, че и двете вещества причиняват ‘пропускливи черва’“, казва Шифман. „По същество те правят чревната стена по-пропусклива.“
Това се случва, когато т.нар. „плътни връзки“ между клетките се нарушат, позволявайки на вещества, които обикновено се елиминират, да преминават в кръвния поток.
Промени в генната активност и ензимната функция
Изследователите анализират и промени в генната активност. Клетки, изложени на сукралоза-6-ацетат, показват повишена активност на гени, свързани с възпаление, оксидативен стрес и пътища, свързани с рак. Един ген – MT1G – показва особено големи промени и често се свързва с клетъчния стрес.
Освен това съединението изглежда влияе на ензими, които помагат на организма да преработва химикали. Лабораторни тестове показват, че сукралоза-6-ацетат потиска CYP1A2 и CYP2C19 – ензими, участващи в разграждането на много лекарства и естествени вещества. Ако подобен ефект се наблюдава и при хора, това може да повлияе начина, по който организмът метаболизира някои медикаменти.
Резултатите показват, че консумацията на сукралоза може да означава не само прием на един подсладител, а и на биологично активен страничен продукт, както и допълнителни количества, образувани по време на храносмилането.
„Това изследване повдига множество въпроси относно потенциалните здравни ефекти на сукралозата и нейните метаболити“, казва Шифман. „Време е да се преразгледат безопасността и регулаторният ѝ статус, защото доказателствата се увеличават, че тя носи значителни рискове. Най-малкото бих насърчила хората да избягват продукти, съдържащи сукралоза. Това е нещо, което не бива да консумирате.“
Четете още: Рибеното масло и други добавки не понижават холестерола
