Точно преди девет години – на 18 декември 2010 г. – избухна Арабската пролет в Тунис. Протестите там бяха последвани от вълни демонстрации в Египет, Алжир, Йемен, Бахрейн, Либия, Йордания и в по-малка степен в Мавритания, Саудитска Арабия, Оман, Судан, Сирия, Ирак, Кувейт, Мароко и Западна Сахара.
Според журналиста и изследовател на случващото се в Арабския свят Мохамед Халаф:
„След Арабската пролет настъпва сезонът на ислямистите. Успехът им се дължи основно на способността им да олицетворяват културата и разбиранията на „арабската улица”, както и на обстоятелството, че повечето им лидери произхождат от обезправените класи. Последните добре познават проблемите на сънародниците си и формулират политическите си призиви на разбираемия за обикновените хора език – езикът на религията.В това отношение Иран е първият успешен опит. Там Ислямската революция е насочена срещу светския режим, който обещава бърза модернизация, възход и национално възраждане. Всъщност, режимът на шаха е елитарен, авторитарен и отчужден от стремежите на хората. В резултат на това обществеността постепенно възприема ценности като религия, справедливост и революционност. И в Иран, както днес в Египет и Тунис, протестът има различни лица, но именно ислямисткото движение взима връх, защото изразява най-пълно народния протест и е най-близо до културата, схващанията и езика, който използват хората.“
Още за процесите, предизвикани от Арабската пролет, може да прочетете в излязлата този месец книга на Мохамед Халаф „Фауда“ („Хаос“). Според журналиста Бойко Василев книгата на Халаф е много смела, а ценното в нея е, че разглежда проблемите на Арабския свят от гледна точка на българския национален интерес.
Журналистът Георги Милков пък подчертава, че още от 2014 г. Мохамед Халаф анализира фигурата на халифа на ИДИЛ – Абу Бакр ал Багдади, който в онази година, в първия петък на свещения месец Рамазан, обявява началото на джихада срещу цивилизования свят. Ал Багдади извършва този акт, възкачвайки се на джамията „Ан-Нури“ в Мосул – същата джамия, която през 2017-а взривява.
В крайна сметка джихадът се проваля – по същия начин, по който и обявената свещена война от Мехмед V – 35-ият султан на Османската империя. Самите мюсюлмани не го подкрепят. Арабите от Хиджаз (Западна Арабия) и Леванта предпочитат националната свобода пред общото ислямско управление.
Самият Халаф с тъга констатира, че в момента в Ирак цари „фауда“ – върхушката, дошла на власт след американската интервенция през 2003 г., която превръща страната в пустиня. И днес в нея, въпреки годишните приходи от 150 млрд. долара от петрол, няма ток и вода, 30% от младежите стоят без работа, а милиони са без покрив над главата си заради разрушените от ИДИЛ градове.
„Хаосът идва от това, че в Ирак няма държавност, а въоръжени бунтовници, които получават подкрепа, оръжие и финанси от Иран. В момента Ислямската република се опитва да превърне Ирак и Ливан в нова Сирия и ако това се случи, последици ще има и за България. Към страната ни отново ще заприиждат бежанци, въпреки че младите иракчани не желаят да напускат родината си. Те просто имат нужда от подкрепа. Подкрепа срещу иранската намеса, разрушаваща държавността в Близкия изток“, обобщи Мохамед Халаф на представянето на новата си книга в кино „Култура“.
