Ако неразкритите престъпления, папките за които залежават по чекмеджетата на криминалистите, носеха лихви като банковите депозити, полицията със сигурност щеше да мине на самоиздръжка. Но това, разбира се, може да съществува единствено в творческото въображение на абсурдист от рода на Уди Алън. В действителност и в бъдеще централният бюджет ще продължи да пълни полицейското канче в очакване на услуги, които населението така и не получава.
Този факт също е достатъчно абсурден, но реалността е такава. Неотдавна прокуратурата оповести в официален доклад, че броят на извършените престъпленията расте, а разкриваемостта им пада. Само за една година са подадени сигнали за 122 080 престъпления, а според прокуратурата полицията разкрива едва 37 на сто от регистрираните деяния.
Статистиката сочи, че всеки четвърти крадец у нас е неизвестен за МВР извършител и си живее живота. Няма да е грешка, ако към тях приобщим и онези, които, за разлика от кокошкарите , знаят къде и как да ударят и най-вече колко пари могат да измъкнат, за да се радват на битието си на щастливи неизвестни. Става въпрос за извършителите на обири от банкови трезори, каквито в последните години често се случват и рядко биват разкривани.
Преди седмица в столицата отново бе ударен трезор, а от извършителите все още няма ни вест, ни кост. Този път пострадаха сейфове в обществен трезор на известна чуждестранна банка на столичния бул. „Черни връх“, близо до популярното чалга заведение „Кошарите“. Столичната полиция успя да установи благодарение на двама от потърпевшите, че от сейфовете им са изчезнали пари и ценни книжа за около 150 000 лева. Засега се знае само, че не е имало взлом или проникване, а по всяка вероятност бандитите са действали с подправен ключ. Неизяснен е и отговорът на въпроса колко всъщност са ударените собственици на касети освен набралите смелост да се разкрият двамина обрани столичани.
Седмица след обира Столичната дирекция на полицията няма кой знае какъв напредък в разследването и все още се лута между две версии за случилото се. Според едната обирът е дело на човек, наел касета с фалшива самоличност. Другата по традиция търси пръста на вътрешен човек.
Който и да е свършил тази работа, той има няколко дни преднина пред разследващите и нищо чудно вече да се вживява в ролята на неизвестен извършител някъде в чужбина. Оказа се, че не се знае кога точно е станал ударът, тъй като от последното отваряне на касетите на пострадалите до откриването на кражбата са минали няколко дни.
Твърде е вероятно и този случай да мине в графата „неразкрити“. Подобна прогноза наистина е реалистична, тъй като престъплението е изключително специфично. Статистически то по-скоро спада към онези криминални деяния, за които потърпевшите не са съобщили по надлежния ред в полицията. Ако се вярва на данните на Центъра за изследване на демокрацията, около 300 000 престъпления годишно не са заявявани в полицията, най-вече поради ниското доверие към разследващите, че са в състояние да ги разкрият. А в случая с поредния обир на касети в банков трезор като нищо може да се окаже, че пострадалите нямат интерес да обявяват загубите си, тъй като няма как да докажат произхода на заключеното вътре и по-добре е да си мълчат.
Последното подобно разследване срещу щастливо неизвестни извършители е във връзка с обира на сейфовете в един от най-големите банкови трезори в София – на бул. „Евлоги Георгиев, през май 2011 година. Тогава от 1000 касети бяха разбити 509, а щетите неофициално скочиха до 40 млн. лева. Може и да са повече, но никой не знае колко точно. Ударът по мнение на специалистите беше окачествен като най-големия в годините на демокрацията. Оттогава минаха три години и извършителите все още са почти толкова неизвестни, колкото и онези ужилени, които предпочетоха да си затворят устата. През април тази година се появи неофициална информация, че разследването се е раздвижило, но всичко приключи в рамките на недоказаните предположения. МВР влезе в дирите на бандата на т.нар. „Гастрольори“, занимаващи се с касоразбиване , и след негова акция на Южното Черноморие арестува двама от групата. Маруан Ал Масри и Илиян Манолов-Дългия бяха спипани, докато подготвяха обир на луксозна къща край Свети Влас. И двамата живеят в столицата и са познати на полицията покрай безкрайните си подвизи. След ареста им се заговори, че е възможно те да са участвали в обира на трезора на бул. „Евлоги Георгиев“, но доказателства не бяха открити и те влязоха в съда по друг повод – заради опита им да задигнат 50 бона от къщата на местен баровец.
Какво не знаем за трезорите?
Те могат да бъдат разделени на три типа – основен банков трезор, банков трезор в банков клон, в офис или в изнесено работно място и т.нар. обществени трезори. Към всичките се прилагат особени изисквания за защита и устойчивост – степените й са общо са 13. Основните трезори са с висока степен на сигурност. В последните десетилетия в България няма случай основен банков трезор да е обран чрез взлом. Според специалистите проблеми имат преди всичко останалите типове хранилища, което доказват и регистрираните случаи на обири.
Нормативната база, въз основа на която се откриват такива трезори, не гарантира сигурността и защитата им. На практика всеки, дори и ако е с криминална регистрация, може да открие трезор, като го регистрира като търговски обект. Не е необходим лиценз, не се изисква задължителна застраховка на трезора и на съдържанието на касетите, всеки собственик на трезор се застрахова срещу професионален риск по собствена преценка.
Изискванията към работата на хранилищата са залегнали в единствения нормативен документ „Наредба № I-171 за организацията и контрола по обезпечаването на сигурността на банките и небанковите финансови институции“. Нейните разпоредби са задължителни за банките и небанковите финансови институции, които извършват по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност. Гражданските трезори обаче не се вместват в тези определения. Единствено в чл.9 и чл.19 на наредбата са записани изисквания за оборудване на трезорни помещения, но това се отнася до такива помещения в банките. Обществените трезори на практика не се подчиняват на никаква нормативна база и на изисквания към охраната им.
Проектирането на трезорни помещения също не се ръководи от липса на нормативна база. По принцип при изграждането на трезор инвестициите в средствата за сигурност могат да достигнат 25-30% от себестойността на сградата. От съображения за икономии това обаче не се прави. Средствата за физическа защита – бариери, електронни средства за сигурност и силите за реакция, също не са на ниво.
Обикновено обири се извършват в трезори, които се охраняват само с електронни системи, и в такива, които се охраняват от жива въоръжена охрана. Бандитите използват пропуски при инсталирането на електронните системи за охрана или заглушаване и прекъсване на каналите за оповестяване на мониторинг центъра и силите за реакция. А живата денонощна охрана обикновено се елиминира с изненада при пряка атака.
При избор на трезор специалистите препоръчват няколко неща:
– трезорът трябва да е с отделен вход от останалите помещения;
– да се обърне внимание дали са взети конструктивни мерки за обезпечаване на сигурността му;
– скрита ли е живата охрана;
– добре е достъпът до помещението с касетите да се контролира с чип или биометричен детектор;
– касетата да е с две ключалки;
– охранителните камери да не са видими с просто око.
Ако тези условия са изпълнени, можете да си наемете касета.
Хроника на обирите
Март 2004 г. група маскирани обират трезор на банка „Биохим“ и задигат пари и вещи на стойност около 7 млн. лева. Крадците проникват през тунел, който е свързан с мазетата на прилепения към банката блок. Те пробиват дупка в пода на банката, който е изграден от стоманобетон с дебелина около 40 сантиметра. Елиминират датчиците на охранителната система и разбиват 41 от общо 600 сейфа.
Февруари 2005 г. – трезор в клон на Обединена българска банка в Ботевград.
Март 2005 г. – трезор в клон на „ПроКредит банк“ в София.
Април 2009 г. – обществения трезор на ул. „Княз Борис“ 109 в София.
Юли 2009 г. – трезор на Първа инвестиционна банка в Гоце Делчев.
Октомври 2009 г.- денонощен обществен трезор на бул. „Дондуков“ в София.
Декември 2009 г. – хранилище на „БМД протекшън“ на бул. „Дондуков“ 42, София.
Декември 2009 г. – трезор на „Уникредит Булбанк“ в Пазарджик.
Декември 2010 г. – банков клон трезор на ДСК в столичния квартал „Младост 1“.
Май 2011 г. – обществен трезор на бул. „Евлоги Георгиев“ № 14.
Май 2011 г. – разбито хранилище на Райфайзенбанк в ж.к. „Люлин“ 6, София.
Юни 2011 г. – денонощният трезор на банка „Пиреос“ в Стара Загора, не е извършен обир.
Октомври 2012 г. – 60 000 лева са обрани от трезор на банка „Алианц“ на бул. „Дондуков“ в София.
Декември 2012 – трезор на Банка ДСК в кв. „Красно село“, София.
Януари 2013 г. – частен трезор в Кърджали, разбити са 32 касети.
Май 2013 г. – опит за обир на трезор на „Алианц“ на бул. „Дж. Баучер“ в София.
