Г-н Пенчев, преди няколко месеца, в разгара на скандала около Корпоративна търговска банка, казахте, че не вярвате в информацията за състоянието й заради многото лъжи, с които политиците засипват гражданите. Сега вече вярвате ли, или смятате, че продължават да ни лъжат?
– Не, не вярвам. И не виждам никаква причина да започна да вярвам. Ако преди не съм вярвал в националната банка и в квесторите, нямам никакво основание сега да повярвам в същото това ръководство на БНБ и в назначените синдици. Не виждам разлика, не виждам и причина. Но съм доволен, че за това време успяхме в поне едно нещо: да дадем възможност за поне мъничко прозрачност около това, което се случва. Знаете – аз поех обществен ангажимент в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) да влезе разпоредба, която да позволи на вложителите, а и на гражданите да имат поне някакъв поглед върху производството по несъстоятелност. Защото докато по разпоредбите на Търговския закон кредиторите са основен двигател на производството по несъстоятелност – те определят синдика, те го контролират, в ЗБН е точно обратното – вложителите, които са кредитори на банката, нямат никакви права, само гаранционният фонд има. Вложителите дори нямат информация за това какво се случва. Сега синдикът може да каже на всеки вложител, че няма право да му дава информация – достатъчно е да се позове на закона и да откаже. Слава Богу, с тези инфарктни последни промени в ЗБН бе приет и един текст в чл.12а, ал.6, в който се каза, че временните синдици са длъжни всяка седмица да изпращат на фонда отчет, а той пък е длъжен да качва този отчет в сайта си. Поправката бе предложена от Мая Манолова, но всъщност аз я помолих да го направи, за да има поне малка стъпка към елементарна публичност на това, което правят синдиците. Все е нещо, макар и малко. Но истината е, че омбудсманът няма законодателна инициатива, така че съм благодарен, че бях чут и разбран.
Всъщност мнозина питат дали тази неравнопоставеност между основните кредитори – Фонда за гарантиране на влоговете и вложителите, чиито пари всъщност са в банката, не нарушава конституцията? И може ли омбудсманът в такъв случай да поиска намесата на Конституционния съд?
– Вижте, Законът за банковата несъстоятелност е отделен закон, той въвежда отделно производство, много различно от това, което върви по Търговския закон. Не бих могъл да отговоря и дали законът нарушава конституцията. Но е факт, че омбудсманът има много ограничени права да сезира КС – това се допуска само по отношение на закони, които нарушават пряко основните човешки права. Има определение на КС в този смисъл, постановено при друго подобно сезиране. Предишният омбудсман се бе опитал да сезира КС по въпроси за приватизацията и правата на дребните акционери. Но тогава с определение бе разтълкувано, че това е допустимо само по отношение на основните права – например за правото на справедлив процес, право на живот и др. Банковата несъстоятелност трудно може да се впише в този кръг от права. Така че не мисля, че омбудсманът може да сезира Конституционния съд с този въпрос.
А можеше ли омбудсманът да реагира по отношение на очевидно твърде стесненото тълкуване на Върховния административен съд на понятието "правен интерес" в конкретния случай, заради което достъп до съд всъщност бе отказан на всички заинтересовани страни: кредитори, облигационери, акционери и вложители?
– Аз бях сезиран от вложителите в КТБ с молба да поискам тълкувателно решение от ВАС по този въпрос. И отказах. Защото за да се иска такова тълкуване, трябва да има противоречива съдебна практика. Вложителите се позоваваха на съдебно решение от съда в Страсбург по отношение на "Капиталбанк". Но това бе казус, разглеждан по съвсем различно време и при съвършено различно законодателство. "Капиталбанк" бе фалирана при действието на друг закон, който беше откровено противоконституционен. Той не допускаше обжалване на актовете на БНБ и в това беше проблемът. Докато при влизането ни в ЕС Европейската комисия ни задължи да променим законодателството си и от 1 януари 2007 г. беше въведена обжалваемост на актовете на БНБ, има съдебен контрол, макар и само за законосъобразност.
Но какво от това, че има въведена такава възможност за обжалване, след като реално съдът не допуска никой да го сезира?
– Добър въпрос. Вече очевидно имаме една практика на съда: ВАС се произнесе, че само квесторите имат правен интерес да атакуват отнемането на лиценза. Но от това следва изводът, че отнемането на лиценза на практика е отново необжалваем акт, въпреки че в закона пише обратното. Защото е ясно, че квесторите по закон изпълняват заповедите на БНБ, те се назначават и уволняват от ръководството на БНБ и е нелогично, невъзможно да се очаква те да атакуват решенията на БНБ. Според мен със сигурност и съдът в Страсбург ще бъде ангажиран с този казус – така, както се случи и с делото "Капиталбанк".
Трябваше ли точно Георги Колев да влезе и да председателства този състав на ВАС, който се произнесе по делото за КТБ? Това очевидно беше някакъв символичен жест, но се оказа, че той носи твърде противоречив заряд и доведе до обвинения в опит да се влияе върху съдебния състав, до съмнения за предубеденост?
– Той се мотивира защо влиза в съдебния състав. И аз съм последният, който може да го упрекне за това. Знаете, че като председател на ВАС аз също съм влизал по много дела, влизал съм с всички състави, защото исках да имам поглед върху практиката на съда. Влизал съм и по знакови дела, по които се знаеше, че ще има бурна обществена реакция – например за това дали да се впишат като кандидати за евродепутати медицинските ни сестри в Либия, или другото такова дело – за вписването на Синята коалиция. И по двете дела имаше много противоречиви мнения, но смятам, че бях длъжен да поема отговорност.
Това "влизане" в съдебната зала на председателя на съда по негова преценка обаче не е ли в пряко противоречие със законовото изискване за избор на съдебния състав чрез т.нар. случайно разпределение? Не е ли некоректно един съдия сам да решава кое дело да гледа и кое – не?
– Не е бедата, че председателят на съда е влязъл в състава по някое дело, защото можел да му повлияе. Ами че той, ако иска, би могъл да оказва същото това влияние и без да влиза в съдебните заседания, не е ли така? Що се отнася до случайното разпределение – във ВАС този принцип практически не може да функционира. Защото ВАС е единственият съд, който сам отменя собствените си решения – едни и същи съдии заседават веднъж в първа и втори път във втора съдебна инстанция. Когато заседават петчленни състави, непрестанно има влизане и излизане на съдии – просто защото се оказва, че някой е участвал по това дело в предишния състав и трябва да бъде заменен от друг съдия.
Смятате ли, че с извънредното законодателство, което парламентът бълва напоследък, действително ще се защити държавният интерес по казуса"КТБ"?
– Всичко, за което става дума в това "извънредно", както го наричате, законодателство, все пак трябва да мине през съда. И аз бих искал да видя този съд, който би тръгнал да разваля сделки току-така. Аз съм бил съдия, бил съм и адвокат, и затова мога да си позволя да кажа, че и сега няма сделка, която да не може да бъде атакувана – с едни разумни основания, които да издържат в съда. Затова за мен е необяснимо защо бе нужно заради развалянето на няколко сделки да се променят два закона. Ако смятаме, че тази сделка не ни харесва – има си начин, държавата да си наеме добри адвокати и те ще си свършат работата.
Що се отнася до синдиците – те нямат кой знае какви нови правомощия по-различни отпреди. Новото е, че вече може да има временни синдици дори още преди производството да бъде открито. А това отново връща разговора ни към позицията на ВАС. При положение че приемаш, че жалбоподателите нямат правен интерес – това е становище, което се взема още когато една жалба постъпи в съда. Това правило се спазва от районните до върховните съдии. Съдията докладчик, когато постъпи жалбата, още в деня на образуването на делото трябва да свика състава, да докладва делото и да каже, че според него жалбоподателите нямат правен интерес. А тук имаше едно отлагане, чакане, после последва обжалване пред петчленен състав, мина още време. При положение че и петчленният състав се произнася по допустимостта в закрито заседание, за мен цялото това забавяне беше необяснимо. Бил съм председател на този съд и мисля, че мога да си позволя да го кажа. Това забавяне доведе дотам парламентът и изпълнителната власт да се видят с вързани ръце, а оттук се стигна и до временните синдици.
Вярно, така беше. Но впоследствие тези "извънредни" мерки съвсем загрубяха: стигна се чак до предложение за промени в НПК, които да дадат възможност на прокуратурата да иска разваляне на сделки между частни лица…
– Това, че оттеглиха предложението за промяна в НПК, което би позволило главният прокурор да може да спира сделки между частни лица за 48 часа, бе добра новина. Но ако трябва да съм честен, тази промяна не ме притесняваше толкова – дори и да спре прокурорът една сделка, това ще трае само 48 часа. След това вече тя ще е в сила и няма кой знае колко вреди да се нанесат. За мен обаче много по-смущаващи са промените в ГПК, при това подкрепени с едно ентусиазирано единодушие. И с какви мотиви? Заради т.нар. бандитска приватизация, по време на която, видите ли, ако прокуратурата имала правомощия, нямало да се случи. Спомням си, че докато още бях адвокат, един прокурор беше пратил барети да извадят чужд инвеститор от хотел в Горна баня, който беше купил. Не знам какво стана с този човек, но си мисля, че сигурно отдавна вече е осъдил държавата. А когато станах председател на ВАС, една работна група разработваше Административнопроцесуалния кодекс. И господстващото становище тогава беше, че прокуратурата няма място дори в административния процес. По принцип държавата по граждански дела се представлява от министъра на финансите или министъра на регионалното развитие. Напълно нормално е държавният интерес да бъде защитаван именно чрез министъра на финансите, а не чрез главния прокурор. А това, което се предлага сега, е наистина смущаващо. Ще ви дам само един пример защо смятам така: представете си, че приключва гражданско дело. Съдът постановява решение и то влиза в сила, защото и двете страни са съгласни с него и не го обжалват. Но в някакъв момент прокурорът решава, че трябва да се намеси. Защото за прокурора няма срок – той не е бил страна по делото, не е бил уведомяван за решението и за него срокът за обжалване не тече – може да реши да обжалва и след година. За каква сигурност и стабилитет на съдебните решения ще говорим тогава? Представяте ли си какво може да ви се случи, ако някой има връзки с прокурор, който може да се намесва в сделки по всяко време? Освен това прокуратурата и сега е виновна едва ли не за всичко, което се случва в държавата – всеки пише на главния прокурор, въпреки че има десетки контролни органи. А занапред прокурорите ще трябва да носят отговорност и за гражданските, и търговските спорове. И каквато и далавера да покажат по телевизията, все ще се пита къде е спала прокуратурата? Вярно е, че е имало прокурорски надзор върху гражданските дела преди години. Но тогава във ВКП имаше цял един отдел, който се занимаваше само с това. За да се прехвърлят такива правомощия на прокуратурата сега, ще трябва навсякъде, във всяка районна и окръжна прокуратура, да се назначи поне по един прокурор, който да е много добър цивилист. Някой сметна ли какво ще струва това предложение в крайна сметка? Ами и най-скъпата адвокатска кантора, ако щат от Америка да я докарат и да й платят, за да разваля сделки в ущърб на държавата, пак ще ни излезе по-евтино.
Безспорно е така, само че конституцията дава на депутатите законодателна инициатива – няма как да ги спреш…
– Добре поне, че конституцията ги ограничава да внасят закон за бюджета! Според мен има закони, които трябва да се пипат много внимателно и НПК и ГПК са едни от тях. По такива закони предложения от депутати просто не бива да се правят – там трябва да се изчака Министерският съвет, където има съгласувателна процедура, минава се през всички министерства, защото промените могат да рефлектират в различни сфери, накрая и финансовият министър дава становище…
Което ни напомня за "съревнованието" с проекти за съдебна реформа, което наблюдаваме в момента. В същото време продължават да се правят кръпки в законите "на парче", които са с диаметрално противоположна логика. Например промените в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства, които дават правомощия само на главния прокурор да иска подслушване за магистрати и само председателят на ВКС да дава разрешение за това. Какво мислите за тях?
– Аз едно нещо не мога да разбера: или ще правим реформа в съдебната власт, или няма да я правим. Имаме стратегия, при това приета с огромно мнозинство. И в нея се казва, че трябва да се ограничат правомощията на главния прокурор, че трябва прокуратурата да се концентрира върху наказателните дела, за да бъде най-сетне ефективна, че трябва да се повишат отговорностите на отделните звена – на апелативно и окръжно ниво, например. А не като сега – всичко да прави главният прокурор. Не е нормално един човек да решава всичко. И сега изведнъж казваме: дайте още правомощия на главния прокурор, защото се съмняваме в почтеността на магистратите. На никого друг не вярваме, само на тези двамата вярваме – на главния прокурор и на председателя на ВКС. За мен това е несериозна теза. Неразумно е и се надявам тримата "големи" в съдебната власт – главният прокурор и председателите на върховните съдилища, да реагират.
Надцакване или прецакване на електората, за да не се стигне до никаква съдебна реформа, е това замеряне със законопроекти според Вас?
– Дано да не е последното. Но че е някакъв вид демонстрация – кой е първи и кой е най-големият реформатор, е безспорно. Надявам се от толкова много реформатори накрая все пак някаква реформа да произтече…
Всъщност връзката между това, което се случи с КТБ, и необходимостта от съдебна реформа е много пряка. Казусът с банката също показа твърде ясно защо ни е необходима тази реформа, не мислите ли?
– Ооо, КТБ е проблем, който далеч надхвърля този със съдебната реформа, той далеч не е само проблем на съда. Защото, първо, трябва да попитаме кой "наду" КТБ? А това са четири правителства под благосклонния поглед на БНБ и на всички регулаторни органи. Трябва да попитаме какво направи БНБ и защо не спази собствения си закон? Защо, когато постави банката под особен надзор, не я ръководеше с цел да я оздрави, а я затвори за четири месеца и после установи, че, видите ли, имало дупка. Сега пък не ни харесва да се продават фирми за 1 евро, но аз питам кой позволи на този, който сега ги продава, да ги придобие? На всички ни е ясно, че когато се купува мобилен оператор или военен завод, това са стратегически предприятия, за тях не важат законите на пазара, изпълнителната власт и службите винаги имат поглед върху сделките и биха могли да кажат, ако в нея има нещо съмнително. Как така не са знаели чия собственост са всички тези фирми и сега са изненадани? Сетиха се чак сега да гледат под лупа всичко… Така че казусът "КТБ" постави много въпроси, и то далеч не само към съдебната власт. Надявам се поне това, което предстои, да протече при максимална публичност – ако трябва, пак да се измени законът, за да сме сигурни, че имуществото на тази банка се разпродава на най-добрата цена…
Което, както разбираме, ще означава и разваляне на цесии и прихващания, но не само за олигарсите, които са се възползвали от тях, а и за обикновените вложители. Какво му е лошото на прихващането, след като то съществува от векове, защо го поставяме извън закона сега?
– Това, за съжаление, е отношението на държавата към хората от много години – като към някакви тарикати, които все се опитват да я прецакат. И аз го виждам всеки ден, макар и под различни форми. Човекът си вложил парите в тази банка, защото й е имал доверие. Не само той, цялата държава й имаше доверие и си държеше парите там. В един момент за три дена фалираха банката. И е съвсем естествено, ако имаш пари в нея, да мислиш как да ги спасиш. Това са твои пари, твои спестявания – не си ги откраднал, не си ги взел от никого. Прихващането е един инструмент, който съществува от десетилетия – в него няма нищо престъпно и порочно. Само че сега държавата го забранява. Не харесвам този подход. Дали тези промени ще произведат тези правни последици, които депутатите са си мислили, ще каже българският съд в много, много дела и на много, много инстанции. Ще има много противоречива съдебна практика, ще се стигне вероятно и до тълкувателни решения, накрая и съдът в Страсбург сигурно ще каже някои неща. Но подходът към хората е изключително дразнещ. Цял мандат се сблъсквам с този проблем: как чиновниците гледат на гражданите като на някакви навлеци, които все нещо искат. А държавата ги възприема като тарикати, на които все трябва да затваря някакви вратички, да затваря, да затваря… Аз такова отношение просто не го разбирам, това наистина ме потриса…
Кога, според Вас, ще сложим края на случая с КТБ?
– Няма да е скоро. Особено ако синдиците започнат наистина да развалят сделки. Всичко това ще трябва да мине през съд. А там едно нищо и никакво дело за делба например отнема по 3-4 години, а представете си за едно дело за милиони колко време ще отиде…
Със сигурност това би продължило и в още един цял омбудсмански мандат. Ще се кандидатирате ли за него?
– Би било несериозно от моя страна да кажа, че не желая втори мандат. Да, бих искал да продължа да работя. Мисля, че мога да бъда полезен, че мога да свърша още добри неща. Но дали ще бъда предложен и избран зависи само от народното представителство, от депутатите, само те могат да предложат и изберат омбудсмана.
