Битката около минималните размери на адвокатските възнаграждения се заплете след решението на Върховния административен съд (ВАС), което отмени частично едноименната наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Делото е образувано по жалба на Банка ДСК срещу текста от наредбата, който определя долния праг на хонорара за най-скъпите дела – тези с материален интерес над 10 000 лева. Атакуваният текст предвижда минималното адвокатско възнаграждение в такива случаи да е 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лева.
Банка ДСК решила да оспори наредбата, след като била изправена пред опасността да плати солидна сума за разноски по търговско дело. Парадоксалното е, че в случая представителят на насрещната страна е юрисконсулт, а не адвокат. Съгласно Гражданския процесуален кодекс обаче в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Парадоксите обаче не свършват дотук.
Сам по себе си текстът, който дава право на юрисконсултите да си искат адвокатски възнаграждения, отдавна е обект на остри критики, а омбудсманът Мая Манолова го оспори пред Конституционния съд. По искане на Върховната административна прокуратура пък беше образувано друго дело, в което тя оспорва законосъобразността на последното изменение в наредбата за адвокатските хонорари от 2014 г., с което част от минимумите бяха завишени. Но това дело беше спряно, за да се изчака резултатът по друго със сходен предмет. Става дума за това, че съдия от Софийския районен съд изпрати по незначителен повод т. нар. преюдициално запитване в Съда на Европейския съюз, с което на практика атакува правото изобщо да се въвеждат минимални прагове на адвокатските хонорари. Ако съдът в Люксембург реши, че това право е в разрез с конкурентните правила в съюза, неговото произнасяне ще предопредели изхода от всички спорове във връзка с минималните прагове и те ще трябва да отпаднат. Ако Съдът на ЕС обаче реши, че праговете са допустими, спорът за размера им ще се решава на родна почва въз основа на направеното тълкуване и дадените указания.
Макар че Върховната административна прокуратура атакува последното увеличение на минимумите в адвокатската наредба, нейният представител по делото на Банка ДСК е дал заключение в полза на адвокатурата – че оспорената разпоредба е законосъобразна и жалбата на банката следва да бъде отхвърлена. Съдът смята обаче, че при издаване на наредбата ВАдвС не е спазил някои изисквания на Закона за нормативните актове – проектът не е бил публикуван на неговата интернет страницата, не съдържа мотиви за причините, целите и очакваните резултати от прилагането му, липсва и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. На практика тези недостатъци засягат цялата наредба, но съдът ги разглежда само по отношение на оспорената част от нея.
ВАС не се ограничава обаче с доводи за процедурата по приемането на наредбата, а съотнася минималните прагове с общите изисквания в закона за адвокатурата. В него е заложено правилото, че размерът на възнагражданието трябва да е справедлив и обоснован. Съдът признава, че тази характеристика се отнася поначало до размера на възнаграждението, определено при свободно договоряне между адвоката и клиента. Но смята, че на същото основание тя следва да се прилага и за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се определят с подзаконов нормативен акт.
Според ВАС при определянето на минималните прагове е приложен единствено критерият за материалния интерес, но не и този за реалната цена на адвокатския труд. А това води до случаи, при които материалният интерес по делото е значителен, но правната работа, която се извършва за неговата защита, не е голяма и не изисква висока компетентност и знания. В същото време съдът отчита с пълно основание и обратната хипотеза – при дела със сравнително нисък материален интерес, а такива са повечето, на адвоката може да се отвори повече работа.
Решението на ВАС обаче поставя повече въпроси, отколкото решава. Включително с оглед на уважения довод на банката, че прекомерно високите хонорари по делата нарушават конституционно прогласения принцип за правото на достъп до правосъдие чрез оказване на прекомерен икономически натиск върху лицата. През 2012 г. ВАС остави в сила 4-процентната пропорционална такса върху цената на иска по граждански и търговски дела, въведена също с подзаконов нормативен акт – издадената от Министерския съвет Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Преди това 3-членен състав на съда отмени тарифата с мотива, че тя ограничава тежко достъпа до правосъдие, но 5-членен съдебен състав начело с Венета Марковска се произнесе в обратната насока.
Съпоставката води до извода за двойни стандарти в тълкуването на законите, тъй като 4-процентната такса натоварва много повече страната, която търси правата си по съдебен ред. Освен че предвижда начисляване на по-големи суми, тя трябва да бъде платена предварително, за да тръгне делото. Докато адвокатския хонорар плаща губещата страна след края на делото, а в хода му тя може да ограничи загубите си със споразумение. Адвокатите пък изтъкват, че банките печелят от наличието на минимални адвокатски хонорари далеч повече, отколкото губят, тъй като при всяко спечелено от техен юрисконсулт дело срещу клиент им се присъжда адвокатски хонорар.
Твърди пропорционални такси са въведени с подзаконови нормативни актове и в полза на нотариусите и частните съдебни изпълнители, но въпреки масовото недоволство срещу тях, държавата и съдът не ги отменят, нито ги коригират. Единствено кабинетът "Орешарски" отмени таксата, която частните изпълнители начисляват на длъжниците в срока за доброволно изпълнение, обжалването във ВАС се разви по същия начин – след решение на 3-членен състав, който отмени таксата като незаконна, 5-членен състав я остави в сила.
