Недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност, при заличаването на търговец остават собственост на физическото лице – тогава, когато длъжникът е едноличен търговец. И стават собственост на държавата или на общините, когато длъжникът е търговец – юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго.
Това е крайното становище на Търговската колегия на Върховния касационен съд, която миналата седмица се произнесе с тълкувателно решение по десет спорни въпроса, свързани с производствата по несъстоятелност на търговците.
Всъщност проблемът с "наследяването" на имуществото на обявените във фалит и заличени търговци не е решен от законодателя. А пропускът на депутатите стана причина за спорове и противоречива съдебна практика, която трябваше да бъде уеднаквена от ВКС. Проблемът засягаше юридическите лица, за които съдилищата взимаха различни становища: едни решаваха, че остатъчното им имущество трябва да премине към общините, други – към държавата, а трети го "предаваха в наследство" на съдружниците или акционерите.
Всъщност решението какво трябва да се случи с това имущество трябва да бъде взето от общото събрание на кредиторите в производството по несъстоятелност. Но ако такова решение липсва, остава възможността съдът да постанови какво да се случи с имотите и вещите на търговеца. Според ВКС, след като липсва изрична норма, най-близкият законов режим, който урежда подобни отношения, е този в Закона за наследството. При смърт на физическите лица, когато няма наследници – техните имоти получават държавата и общините. И предлагат същият режим да се прилага "по аналогия" и към търговците. Освен ако депутатите не решат нещо друго и не променят закона. Трима съдии от ВКС са подписали решението с "особено мнение" в тази част и мотивът им е, че съдиите не могат по тълкувателен път да вършат работата на депутатите и че отговорът на този въпрос трябва да бъде изрично разписан в закона.
Търговската колегия на ВКС постанови още и че процесуалният ред, по който се развива производството по молба за откриване на производство по несъстоятелност е този, който е разписан в Търговския закон – с неговите кратки срокове, различни от тези в ГПК. Върховният съд каза още, че е недопустимо да се избира синдик преди да бъдат одобрени списъците на кредиторите с приети и "служебно" вписани вземания. Освен това посочи като неподлежащи на обжалване определенията на съда, с които се отказва свикване на събрание на кредиторите, както и тези, с които съдът преценява дали да продължи едно вече започнало изпълнително производство и след откриването на производство по несъстоятелност на търговеца. Изрично в тълкувателното решение се казва и че сумите от продажба на ипотекирано или заложено имущество на търговеца не могат да се използват за плащане на разноски в производството по несъстоятелност, освен ако кредиторите, в полза на които са наложени тези обезпечения, не са вече изцяло удовлетворени.
