Bank of England (BoE) понижи лихвените проценти на Острова за първи път от началото на 2020-а и обеща нови, предпазливи бъдещи редукции, предлагайки глътка въздух на домакинствата след запазените повече от година най-високи от поколение кредитни разходи. Банковият председател Андрю Бейли определи лихвеното намаление от 25 базови пункта – до 5% за основната лихва, като “балансирано”, поне за подкрепилите го пет членове на деветчленния паричен комитет, на което са се противопоставили четирима техни колеги.
Британският паунд загуби 0.8% от пазарната си оценка към зелените пари и се понижи до 1.2755 щ. долара след обявяването на лихвената редукция. В 16 ч. българско време на 1 август котировката беше 1.2805 щ. долара за един паунд.
Доходността на 10-годишните британски държавни облигации се понижи с 6 базови пункта. Търговците пък качиха залозите за по-нататъшно орязване на лихвите с около 35 точки до декември.
Британските централни банкери не дадоха специфични указания до къде точно могат да свалят лихвените проценти, нито за скоростта на пониженията. От публикуваното резюме от заседанието на паричните стратези на 1 август сва ясно, че “Банк ъф Ингланд” може да намалява кредитните разходи бавно. Залозите на финансовите пазари преди съвещанието пък са за само още една лихвена редукция до края на 2024-а.
В официалното изявление след сбирката на британските парични стратези Бейли посочва, че “инфлационният натиск е отслабнал достатъчно, за да позволи намаление на лихвите”. Но добавя, че са необходими доказателства, че инфлацията ще остане ниска и “лихвените проценти не трябва да се орязват прекалено бързо или прекалено много”.
Решението на британските централни банкери е ранен подарък за новото лейбъристко правителство на премиера Кийр Стармър и ще подсили аргументите, че предшественикът му от Консервативната партия Риши Сунак е насрочил прекалено рано изборите през юли.
Лихвената промяна нарежда “Банк ъф Ингланд” сред бавно стартиращите паричните облекчения членове на развитите икономики. Примерът й вероятно ще последва скоро и Федералният резерв след като шефът на американската централна банка Джеръм Пауъл намекна на 31 юли, че той и колегите му са готови да понижат лихвите през септември, ако инфлацията продължи устойчивия си спад.
Въпреки че британските парични стратези обявиха предпазлив подход към бъдещите орязвания на кредитните разходи, прогнозите им са за по-стръмен низходящ път през идните три години отколкото в момента очакват пазарите. Според търговците, лихвите ще паднат до 4.1% през 2025-а и до 3.5% след три години. Докато централните банкери вещаят 1.7% инфлация през 2026-а и 1.5% година по-късно – доста под целевите 2% годишно.
Ръстът на потребителските цени на Острова вече се е върнал до желаното равнище, но инфлационният натиск остава неприемливо висок. “Банк ъф Ингланд” очаква инфрацията да се върне отново на 2.7% до края на годината, а какво ще се случи след това ще зависи от поведението на трудовите възнаграждения и на цените на услугите.
В официалното изявление след съвещанието на 1 август британските централни банкери признават, че инфлационните рискове са във възходяща посока и паричната политика трябва да остане рестриктивна за известен период от време докато не се доближат целевите 2% годишно.
Ценовият ръст в сектора на услугите е 5.7% през юни – доста над предвижданите 5.1 процента. А скоростта на увеличение на заплатите се е забавила леко. Стопанството на Острова също се възстановява от рецесията по-бързо от прогнозите и “Банк ъф Инглънд” повиши на 1.25% (от досегашните 0.5%) очаквания растеж за тази година, но остави без промяна предвидения 1% за 2025-а и 1.25% за 2026-а.
За петимата членове на банковия паричен комитет, подкрепили лихвената редукция, “е имало напредък при отслабването на рисковете от упорита инфлация”. Редом с Бейли, за намаление на кредитните разходи са гласували новият заместник управител за паричната политика Клер Ломбардели, за която това е било първото официално съвещание, както и двамата други заместници на бейли – Сара Брийдън и Дейв Рамсден, и външният член Свати Дингра.
Главният икономист на BoE Хю пил и външните парични стратези Джонатан Хаскел, Мегън Грийн и Катрин Ман са предпочели лихвените проценти да не се променят.
