„Изпълнихме първия от ангажиментите на правителството във войната с имотната мафия – промените в Закона за международния търговски арбитраж, с които ограничаваме и елиминираме по същество фалшивите арбитражи, които са се нароили в България, са публикувани на сайта на Министерство на правосъдието. Случаят с 90-годишната дама, чийто апартамент е обект на принудително изпълнение заради атака на имотната мафия, бе поводът да извършим пълна проверка на нормативната уредба. Целта е да прекратим възможността гражданин да бъде осъден от арбитражен съд в някой гараж или къде ли не, без дори да е разбрал!“
Думите на правосъдния министър Георги Георгиев по повод публикуваните за обществено обсъждане законодателни промени бяха подкрепени със съобщение, в което се признава, че досега ведомството няма ефективен механизъм за контрол на арбитражните съдилища. В мотивите към законопроекта пък са изложени съображения за ползване на арбитражите в престъпни схеми при крайно ограничен достъп за обжалване на криминалните им актове.
„Поради зачестили злоупотреби с неформалното и свободно арбитражно производство и използването му за бързо и лесно осъждане на физически лица – потребители на услуги, ГПК и ЗМТА бяха изменени, като от гражданските имуществени спорове, които могат да бъдат решавани от арбитраж, бяха изключени тези, по които страна е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Измененията в ЗМТА от 2017 г. допринесоха за защита на правата на потребителите.
Независимо от това, през последните няколко години доверието към арбитража у нас намалява. Според представителните организации на работодателите в Република България броят на арбитражните дела намалява, докато съдилищата търсят начин за справяне с увеличаваща се натовареност. По данни на по-големите арбитражи за последните 10 години делата са сериозно намалели. Голямо е влиянието на изключването на потребителските спорове от арбитражната компетентност, но има и други причини. В тази ситуация в последните месеци стана публично известно, че арбитражът се използва в престъпни схеми за осъждане на физически и юридически лица въз основа на неистински документи.
Макар че не става дума за същински арбитраж, доколкото и споразумението за арбитраж, и всички документи по делото, вкл. решението, са неистински, става ясно, че напълно безконтролното създаване на арбитражи (сега функционират над 40) и ограничените случаи, в които арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд (ВКС), представляват благоприятна почва за осъществяване на престъпна дейност. В допълнение, не съществуват реални средства и за последващ контрол. Макар такъв да е възложен през 1993 г. на министъра на правосъдието, той не разполага с адекватен инструментариум да констатира нарушенията и съответно да ги санкционира.“
Ето и основните направления в предложените промени:
• Създава се регистър на арбитражните съдилища. Само при вписване в този регистър те ще имат право да правораздават. Решенията на „гаражния арбитраж“ ще са нищожни.
• Повишават се изискванията към арбитрите и се прави сериозен филтър за лицата, които биват вписвани и упражняват правомощия като арбитри.
• Завишават се изискванията за връчване на призовки или искови молби на гражданите (страни в производството), като се създават допълнителни гаранции, че няма да бъдат водени дела срещу тях, без да узнаят за това.
• При сезиране на ВКС с иск за отмяна на арбитражно решение, върховният съд ще може да спре принудителното изпълнение и без предоставяне на обезпечение, при наличие на убедителни доказателства, че искането за отмяна е основателно.
• Граждани няма да могат да бъдат съдени от арбитражен съд, ако няма тяхно изрично писмено съгласие за това.
• Въвежда се много по-ефективен контрол от страна на министъра на правосъдието и МП. Инспекторатът към министъра на правосъдието ще може да извършва случайни проверки и да има достъп до електронните досиета по всяко от арбитражните дела.
