Августовско лято е, а лятото все някога има своя край – най-често асоцииран със започването на учебната година на 15 септември. С началото ѝ има доста различни, по свой си начин, емоции – някои ученици се радват, а други искат лятото да продължи!
Има и такива (най-вероятно в категорията на „радващите се“), за които няма да удари училищният звънец отново. Не за друго, а защото държавата не им го позволи.
Конкретният пример е от изминаващата седмица (18 август) и е свързан с 8-годишния Иван от Разлог, който загина в Несебър поради побългарен “парасейлинг”.
Кой трябва да понесе отговорност? Има ли законова рамка? Тези два въпроса заинтригуваха широката общественост, а мотивиращият израз, често повтарян от управниците, „бъдещето е в ръцете на нашите деца” започна да губи своя смисъл.
Трагедията в Несебър предизвика бурна емоционална реакция сред колегите журналисти. Тайнствени духове и скелети се раздвижиха в министерствата, а четвъртата власт (неупомената никъде в закон) започна да прави опити да намери отговорния или отговорните за случилото се. Но как да търсиш нещо, при положение че то не съществува?
Точно така. Жестоката действителност е – в България увеселителните съоръжения и атракциони, които изискват контрол, са побългарени и за тях няма един общ следящ ги орган, който да носи отговорност. Иначе казано, всичко е “на парче” в тъмните дебри на ваканционния туризъм.
Има смъртен случай, а не е ясно кой носи отговорност.
Замесени бяха няколко институции, сред които: Министерството на транспорта, Министерството на туризма, Министерството на младежта и спорта, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция “Морска администрация”, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация”.
Кой какво обяви, че прави?
Изпълнителната агенция „Морска администрация“, под шапката на Министерството на транспорта, съгласува зоната, където се предоставя „парасейлинг“ услугата. Освен това тя контролира както изправността на плавателния съд, така и правоспособността на водача му. Според министъра на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов подопечната му агенция си е свършила работата – конкретното плавателно средство и водачът му били проверени още в началото на сезона.
Министърът на туризма, според Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, организира контрола по изпълнение на задълженията по сключените концесионни договори и договорите за наем на плажовете. Именно в тези договори трябва да са посочени плажните услуги, включително предлаганите атракциони, предоставяни от концесионера.
В същото време Мирослав Боршош излезе с категоричната позиция, че трагичният случай в Несебър поставя въпроси, които надхвърлят неговите правомощия. Въпреки това обаче от министерството му били готови активно да участват в бъдещ разговор, който да доведе до решения с по-ясна система на контрол.
Освен това Боршош намеси в казуса и Министерството на младежта и спорта, което според него в други държави се занимавало тъкмо с контрола на подобни атракциони. Министърът на младежта и спорта Иван Пешев не чака подкана, а веднага изрази готовност и той да се включи в работната група, която в спешен порядък ще се заеме с урегулирането на екстремните атракциони в България.
От Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, също като министър Боршош, отрекоха атракционите да са под техен надзор.
Само за Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация”, под шапката на Министерството на икономиката, се разбра, че имат някакво отношение по темата още от преди трагедията – оказа се, че те нееднократно са алармирали, че в България няма акредитирани органи за контрол, които да имат право да извършват технически проверки на атракционите.
Резултатът?
След всички събрани позиции, оставаш с усещането, че редиш пъзел – пробваш много парчета, но нито едно не съответства. Не е подходящото, за да запълни празното място.
Но тогава как аджеба e регламентиран “парасейлингът”. Чрез Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища.
Тя гласи: Водноаткрационна услуга “Воден парашут” (Parasailing) се извършва с високоскоростен плавателен съд, оборудван с платформа, лебедка и двигател с необходимата мощност в зависимост от вида на парашута…”. Отделно от това тя въвежда и кратък набор от изисквания – теглещето въже да е с дължина до 80 метра, да няма усуквания или възли, да е над водата и др. За използването на услугата за лица под 18 години е нужна декларация за съгласие от родител.
И според тази наредба, както вече споменахме, „Морска администрация“ контролира плавателното средство, както и екипажа, като всяка година извършва проверки на лодките и базите. Това потвърди пред БТА и директорът на Дирекция „Морска администрация – Бургас“ инж. Живко Петров. Той обаче допълни, че теглените парашути нямат отношение към неговата институция.
Ако обаче прочетем по-внимателно наредбата ще открием, че в чл. 27 от нея е записано, че “Предоставянето на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва от физически или юридически лица – концесионери и наематели на морските плажове или техни подизпълнители…”. И всичко това се съгласува под зоркото око на “Морска администрация”.
Но, както вече обяснихме, според „Българска служба за акредитация“ към днешна дата няма нито един акредитиран от тях орган, който да се занимава с контрол върху техническата изправност на атракциони като водни ски, банан, воден парашут или друго съоръжение в морето или в аквапарковете.
Изводът?
Нашата съдба е оставена на съвестта на търговците, които предлагат “развлекателните” услуги. И няма контрол върху изправността на екипировката и обезопасителните средства (според разказа на майката на Иван до трагедията се стигнало, след като коланът се скъсал). Така че ще трябва да разчитаме, когато търговецът ни обещае безопасно преживяване, той да си държи на думата, а не да бъде замаян от жажда за бърза печалба.
Защо обаче като че ли предчувстваме, че ще попаднем на някаква уродлива форма на пазарна икономика, при която „изродството“ се дължи на факта, че никой не носи отговорност освен самите частници?
На 22 август стана ясно, че фирмата-организатор на услугата „парасейлинг“ на плажа в Несебър не е била проверявана досега от Инспекцията по труда. В същото време служители й са били назначавани без ясни характеристики и са работили по 10 – вместо по 4 часа.
Директорът на бургаската инспекция по труда коментира деликатния казус с коланите с думите, че инспекторите “нямат правомощия да контролират коланите, тъй като те се използват от клиентите…“ Все едно да обявим, че ние, журналистите, ще пишем, ама няма да слагаме пунктуационни знаци, тъй като нашите читатели могат да си ги сложат сами!
И какво се оказа накрая?
Уж проверяван атракцион, ама не баш. Тогава да разчитаме ли на думите на социалния министър Борислав Гуцанов, който обеща, че контролът върху водните атракциони ще бъде засилен…След дъжд качулка.
Задържаните са задържани, ама за какво – никой не знае. А думите на наблюдаващия прокурор Сузана Койнова предизвикват още по-сериозен интерес: “Механизмът на деянието сочи брутално пренебрегване на правилата, обезпечаващо здравето на хората, ползващи парасейлинг…”.
Изниква въпросът за какви правила говорим, когато няма контрол?
Отговорът го оставям на вас…и на любимото заклинание: „Бъдещето е в ръцете на нашите деца“. Но то ще „проработи“, стига управниците да си спомнят мъдрия Цицерон – естественото право се основава на принципа на разума. Тогава контролът няма да е имитация, а бизнесът ще се развива и печели, без това да бъде “на всяка цена”. В противен случай, развлечението ще се превърне в руска рулетка, в която държавата натиска спусъка.
