В българската политическа конюнктура отдавна битува едно неписано правило: “Който дрънка, е за вънка”! Тази емблематична епиграма на Радой Ралин подчертава именно управленската ни практика, в която лоялността се цени повече от професионализма, а вместо диалог, често се предпочита заличаването на несъгласните. За зла участ, и независимо от развитието ни по пътя към Европа, близо 60 години по-късно (от издаването на книгата “Люти чушки” – 1968 г.) почти нищо не се е променило по отношение на местната власт, в случаите когато тя отказва да подписва “на тъмно”.
И цената не се плаща само с „отнети“ политически точки, а и с личната сигурност и здраве. Обяснението за тези, които не искат да си държат езика зад зъбите, е просто – “Тъй, от дните робски и хайдушки сме изяли много люти чушки. Затова ни е лютив езика”.
Кметовете и общинските съветници, които поне “де юре” трябва да са най-близо до хората и съпричастни с техните тегоби, се оказват и най-удобната мишена на олигархични интереси и местни деребеи.
В по-тревожните случаи – заплахи, вандализъм и физически нападения. Вместо да се асфалтират улици, да се търсят средства за детски градини и да се намери изход от кризата (я с боклук, я с нещо друго), общността страда само защото избраният от тях кмет е от “неправилната партия”, който бива спъван на всяка крачка в борбата си срещу статуквото.
Опитът за покушение срещу кмета на Бистрица Самуил Попов, агресията срещу общинския съветник от „Възраждане“ Милован Панталеев и всякаквите маневри с цел да се запази мнозинството, угаждащо на “старите лаври”, е малка частичка от целия парадокс – искаме смели и решителни управници, но системата функционира по друг начин – тя се опитва да обезсили тези качества.
Хайде наште! Яжте люти чушки! Стига сме си правили оглушки…
След атаката в Бистрица на 16 февруари (понеделник) от МВР съобщиха, че за палежа на автомобила и входната врата на къщата на Самуил Попов, са задържани петима души. Към момента разследващите не дават повече информация за мотива за нападението и кои са задържаните, като е ясно само че четирима от тях са криминално проявени.
Бистришкият управник определи случилото се като “опит за убийство”, тъй като в къщата по време на палежа е имало около 10 души, някои от които заспали. Сагата има предистория – в средата на юли 2025 година маскирани мъже с бухалки влизат да го търсят в общината, но не го намират, защото по това време той придружава местен жител до “Пирогов”.
Националното сдружение на кметовете, столичният градоначалник Васил Терзиев и от групата на ГЕРБ-СДС в Столичния общински съвет осъдиха палежа и настояха за прилагането на цялата строгост на закона, както и за незабавна реакция от държавата.
„Защо всеки път сценарият е един и същ – има сигнали, има предупреждения, има заплахи, а след това следва посегателство? Къде са превантивните действия на службите, къде е Министерството на вътрешните работи? Още колко тежки случая трябва да се случат, за да поеме политическа отговорност ръководството на министерството“, попита Васил Терзиев, добавяйки, че държавата не може да действа само постфактум.
Въпросът чии интереси Самуил Попов е „настъпил“ с работата си, остава неизяснен. Прелюбопитно е името, с което се свързва нападението. Според неофициална информация става дума за Ивайло Борисов-Ториното – известна фигура от ъндърграунда, която е свързана с друг играч от годините на прехода – Златко Баретата.
Самуил Попов допуска, че зад нападението може да стоят засегнати интереси след като е подал сигнал за нерегламентирано изхвърляне на земни маси в местността Умата под “Цонкина махала”, като не изключва да има връзка между палежа тази седмица и нахлуването на маскирани мъже с бухалки в общината през юли 2025 година – тогава става въпрос за имотни интереси, общински наеми и нерегламентирано изхвърляне на земни маси – все действия, които Попов се опитва да спре, защото ощетяват бюджета му, а и този на Столична община.
“В случая строителната фирма има договор за извозване на земни маси и има договор от район “Панчарево”, който е с направление за извозване на 60 хиляди кубика към депо “Нови силози”. Но те не се извозват там, където трябва да го направят и да платят съответните такси, а се разтоварват нерегламентирано в частни и общински имоти, което освен разходи за почистване, създава риск от свлачище, подобно на това, довело до трагедията в “Елените”. Това става от 2008 година насам (б. а. начело на столицата беше Бойко Борисов), но с различни транспортни фирми”, обясни Попов тогава.
През август 2024 година в свое разследване, озаглавено “Властелините на пръстта”, от Антикорупционния фонд разказаха за мащабна схема за извозване на земни маси до нерегламентирани сметища. Тогава заедно със Столичния инспекторат те набелязаха над 240 подобни места – от “Люлин” до “Бистрица”. Явно за година и половина всичко си е постарому!? Но няма как да е и другояче, имайки предвид досегашната практика…
През октомври 2015 г. „Господари на ефира“ излъчват интервю с анонимен служител на Столичния инспекторат.
Той разкрива схема, в която участници са дългогодишният директор на Инспектората – инж. Веска Георгиева и инж. Николай Кючуков, началник Сектор „Контрол на замърсяване от строителството“, който впоследствие участва в парламентарните избори от листата на “ДПС-Ново начало”. По информация на Любка Любенова, служител на Инспектората и началник Сектор „Контрол на районните инспекторати“, Кючуков дълги години е покровителствал схемата за нерегламентирани засипвания, от което е получавал значителни материални облаги.
За инж. Веска Георгиева се знае, че заема поста до смъртта си през 2021 година, когато начело на Столичния инспекторат застава полицаят Ивайло Иванов. Същият, който на 17 януари 2025 година беше назначен за началник на политическия кабинет на бившия министър на вътрешните работи Даниел Митов.
Това обяснява до някаква степен защо Митов не е подал актовете на кмета Попов за административни нарушения – конфликт на интереси. Още повече, че два дни преди палежа, Самуил Попов за пореден път засича нерегламентирано изхвърляне на земни маси в Бистрица, т. е. това е доказателство, че МВР “дреме” под дебелата сянка.
“Много е важно държавата да работи. Сега новината е, че на кмета са му запалили колата и къщата, но тази новина не би я имало, ако институциите работят. Не е важно дали имам охрана, или не, никой няма нужда от охрана в държава с работеща прокуратура и полиция – дори Делян Пеевски и Бойко Борисов не биха имали нужда от охрана, ако институциите работят”, заяви на 17 февруари Самуил Попов, когато кметове от цялата страна се събраха в Бистрица в знак на протест срещу насилието.
И като стана дума за протестна инициатива, ще отворим една скоба: Братът на Самуил Попов – Ивайло Попов е починалият 50-годишен полицай, един от охранявалите протестната акция на ПП-ДБ, когато блокираха служебния вход на парламента и принудиха Делян Пеевски да влезе пеша в Народното събрание. Смъртта на полицейския служител се превърна в повод за груби политически спекулации.
Бой до бога и 100 лева глоба – и к’во от т’ва?
Време е да признаем очевидното – натискът върху общинската власт не е частен проблем. Той е лакмус за състоянието на побългарената демокрация, като идиома, звучащ като шега в квартална кръчма – “бой до бога и 100 лева глоба” и описващ най-добре казуса с общинския съветник Антон Бранков и боя над Милован Панталеев от “Възраждане” в Берковица.
В края на миналия месец 57-годишният Георги Ганов, който бе кандидат за кмет на Община Берковица от партия ВМРО – Българско национално движение (ВМРО-БНД), налетя на бой на общинския съветник от партия Милован Панталеев. Ганов го ударил с длан по тила и го притискал към бюрото му. Причината – съмнителна обществена поръчка. Да не си каже някой, че е поредната северозападна свада!
След случилото се от “Възраждане” разпространиха съобщение, че агресията е породена от неудобни въпроси на Панталеев, тъй като имало неизвършени дейности в едно от основните училища в Берковица, върху което работил бившият кандидат за кмет. Още повече, че в града се говорило, че той е открит симпатизант на „ ДПС-Ново начало“ и активен защитник на местни зависимости, като достъпът му до обществени поръчки е свързан с политически покровители и мрежи на влияние.
Поуката от “кютека” е, че за да си общински съветник (камо ли кмет) е нужно да балансираш между закона и политическите апетити, колкото те да не съвпадат с твоя мироглед. И в този омагьосан кръг всичко си има цена – от това да “спреш развитието” до “уронването на престижа” на някой местен частен монополист. При втория случай, както вече разбрахме – това не е добре за здравето!
Реално погледнато абсурдът е системен. За пример е кризата с боклука в Столична община и “откриването на топлата вода”, че всъщност съмнителните фигури винаги са били фактор в процеса на извозване на отпадъците и колкото и да не е съпоставимо с ценностите на правовата държава или сключваш договор с тях, или те те потапят, както е и в други държави по света (САЩ и Италия).
Така е и в по-малките градове, с тази разлика, че кметството е най-големият работодател, което превръща всяка политическа позиция в икономическа зависимост. Разбира се, ако следваме логиката, това се прехвърля автоматично и при обществените поръчки, социалните помощи, строителните разрешителни и не на последно място се свързва и с „явлението“ – корпоративен вот.
След това лирическо отклонение, нека видим какво се случва именно в най-големия град София, където т. нар. “икономическо мнозинство” и неговия баланс зависи от всеки един глас.
Накратко – за 10 дни общински съветник положи клетва, беше арестуван за лихварство и пуснат под гаранция. Става въпрос за Антон Бранков от „Възраждане“, който влезе на мястото на съпартиеца си Иван Алексиев, чиито правомощия бяха прекратени предсрочно от Общинската избирателна комисия и то след сигнал на самия Бранков. Алексиев оспори решението пред Административния съд в София, но окончателно решение няма.
Всъщност Иван Алексиев, който бе излъчен от листата на “Възраждане” в Общинския съвет през 2023 година, напусна партията и стана независим. По същото време той беше избран и за депутат, но подаде заявление за отказ от поста. Впечатление прави, че той не гласува “под строй” с никое мнозинство или група, за разлика от другите отцепници, които следват чинно ходовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и ВМРО.
Тогава – за какво е цялата разправия?
“За да може да гласува за важните решения за София, които предстоят. Защото той (Антон Бранков) беше избран в точния момент – когато е нужен някому”, заяви председателят на съвета Цветомир Петров.
Доказателство е, че още в първия си ден като общински съветник Бранков гласува заедно с “икономическото мнозинство”, което отхвърли ветото на кмета Васил Терзиев върху спорна продажба на 4 апетитни общински имота в софийския район “Изгрев”.
Ала народът си го е казал: “Който нож вади, от нож умира”, което не е далеч от истината със случилото се с Бранков, който на 23 януари беше задържан заедно с още трима при спецакция на ГДБОП по разследване за лихварство и участие в ОПГ. Според прокуратурата групата е действала от началото на 2024 г. в цялата страна. Извършени са 26 обиска и изземвания в жилищни обекти и офиси на фирми за бързи кредити.
Три дни по-късно Софийският градски съд му наложи парична гаранция от 10 000 евро, но той не бе пуснат на свобода след решението на Апелативен съд – София, който го остави в ареста заедно с Денислав Пъчакчиев и Николай Иванов.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Изводът от всичко написано дотук е, че най-скъпо ни излиза мълчанието, а който задава въпроси става “проблемен”. Остава въпросът: искаме ли кметове, които мълчат, или кметове, които работят? Изборът не е техен. Той е наш – културно осъзнат. Да избираме смелите и решителните, колкото и субективни да са предпочитанията ни, които да скочат в “боя” със зависимостите. Независимо колко тежка е битката. В противен случай, институционалното доверие ще се срива още повече, а с него Ралиновите епиграми ще си важат с пълна сила.
“Мъртвите – бог да прости! Живите кой да свести?“
