Хонконг за първи път изпревари Швейцария като най-големия трансграничен център за управление на лични състояния в света, след като притокът на инвестиции от континентален Китай му е помогнал да детронира традиционното убежище на богаташите. Офшорните активи, насочени в китайската територия през 2025 г., са се увеличили до 2.9 трилиона щатски долара (10.7% ръст), според оценки в доклада за глобалното богатство на Boston Consulting Group (BCG) за 2026 година. Около 60% от тях идват от континентален Китай, като BCG прогнозира, че бързото увеличение на азиатските блага ще увеличи разликата между Хонконг и Швейцария до почти 600 милиарда долара до края на десетилетието.
Общият размер на трансграничното богатство е достигнал 15.6 трилиона долара през 2025 г., като десетте най-големи центъра за управление на клиентски активи и транзакции имат над 90% дял от новите потоци. На фона на търговски войни, митнически битки и ескалиращо геополитическо напрежение, глобалното финансово богатство е набъбнало с 10.7% – до 333 трилиона долара през 2025 г., което е с 2 процентни пункта повече спрямо увеличението през предишната година – най-високият темп на растеж от 2021 г. насам. Ако се включат и материалните активи, нетното лично състояние е достигнало 550 трилиона долара – 9.3-процентен скок.
Засиленото участие на Китай е подкрепено от връщането на активността на пазарите на акции в Хонконг, позволило на компаниите да набират средства в чужбина, както и от лидерската позиция на страната в производството в сектори като електрическите превозни средства.
Но възходът на островния азиатски град като трансграничен център отразява и по-широки промени в глобалните потоци от лични състояния, обусловени от стремежа на клиентите да разпределят активите си в множество юрисдикции, за да се предпазят от геополитическото напрежение, рисковете от санкции и политическата нестабилност.
„Това е напълно ново явление. Не съм виждал нищо подобно“, коментира Майкъл Пелман Роуланд от Baseline Wealth Management – независим мениджър, базиран в Швейцария, с международни потребители.
Диверсификация на юрисдикции като нова тенденция
Богатите клиенти, които преместват пари в чужбина, традиционно са били мотивирани от данъчно планиране или корпоративно структуриране, обяснява Роуланд. Но след пандемията от КОВИД-19, те все по-активно търсят „диверсификация на юрисдикции“ – разпределяне на активи в различни държави, за да се предпазят от геополитически рискове. Именно тя е помогнала за засилване на господството на най-големите центрове за управление на лични състояния в света, където банките управляват и защитават офшорното богатство за международни клиенти, според партньора на BCG Майкъл Калих.
„Виждаме как се появяват два различни центъра“, посочва Калих: Хонконг и Сингапур формират една мрежа в Азия, а Швейцария, Обединените арабски емирства и Съединените щати формират съперничеща ос на запад. Въпреки че Берн е по-силно обвързан с улегнали западноевропейски лични състояния и е по-малко обвързан с бързоразвиващите се азиатски потоци от богатства, които преобразуват индустрията, банкерите казват, че много заможни азиатски клиенти все още искат активите в крайна сметка да бъдат регистрирани в Швейцария.
Повечето големи международни банки, включително швейцарските частни кредитори, сега имат големи операции по обработка на лични състояния в Хонконг и Сингапур, за да обслужват нарастващите богатства на Азия. Но финансистите се питат дали страната прави достатъчно, за да остане конкурентоспособна, след като най-голямата ѝ банка „Ю Би Ес“ е в конфликт с регулаторите за новите капиталови правила.
Полага ли достатъчно усилия Швейцария?
„Въпросът е дали алпийското убежище прави достатъчно, за да защити активно позицията си в управлението на богатства или просто разчита на своята стабилност. Мисля, че е второто“, коментира банкер от базираната в Цюрих „Ю Би Ес“.
И други центрове, като Дубай, също се разраснаха бързо след пандемията като мост между съперничещи си източни и западни пулове от капитали. Множество банки, включително „Ю Би Ес“, американската „Джей Пи Морган Чейз“ и германската „Дойче банк“ разшириха агресивно обхвата на услугите си в емирството през последните години, привлечени от нулевия данък върху доходите, относителната политическа стабилност и притока на богати хора, хеджингови фондове и семейни офиси от цяла Русия, Индия, Китай, Европа и Персийския залив.
Все пак, трансграничното богатство, „отглеждано“ в ОАЕ, остава много по-малко от това в Швейцария или Хонконг, дори с ръста си от 11% – до 721 милиарда долара през миналата година, според сметките на BCG. Емирствата са на седмо място в класацията на центровете за управление на глобалните лични състояния на BCG.
Другият основен бенефициент от пренасочването на глобалния капитал на Изток- Сингапур (трети в подреждането на BCG), също регистрира умерен растеж, след като нашумели случаи на пране на пари предизвикаха регулаторни мерки и по-строг контрол върху заможните чуждестранни клиенти.
