Ако е вярно, че първите сто дни на едно правителство са индикатор какво ще бъде неговото управление до края – независимо кога ще настъпи той, може да се заключи, че през втория мандат на ГЕРБ и на партньорите му в парламента и в кабинета ще има много приказки и малко действие. Парата пак ще отива основно в свирката. Единствената разлика е, че няма лично премиерът да провежда всички хипнотизиращи сеанси, най-вече от телевизионния екран. Роли ще бъдат раздадени и на ресорните вицепремиери и министри.
Ето например санирането. Няма да е чудно, ако част от зрителите вече сънуват Лиляна Павлова. Регионалната министърка говори за него убедено и увлекателно, сякаш разказва… приспивна приказка. А всъщност в програмата има толкова много неясноти и недомислици, че накрая може да се озовем забъркани в горчива каша.
Подобен кулинарен ефект се очертава и с прословутия дълг от 16 млрд лева. В 27-минутно слово по БНР миналата неделя финансовият министър Владислав Горанов се опита да обясни защо и за какво са нужни тези пари. Накрая пак никой нищо не разбра. Айнщайн е казал, че ако не можеш да обясниш едно нещо за три минути, значи самият ти не го разбираш. Вижте премиерът Борисов как го кара направо, както той си знае – неотдавна плашеше хората с фалит на държавата, когато Орешарски искаше да вземе заем от 1 млрд лева. Сега рекетира с оставката си, за да гласуват депутатите многомилиардната сума.
Разбира се, това даде повод и възможност и на подкрепящите партньори от Патриотичния фронт и от АБВ да си изиграят картите. Те се запънаха за заема, поискаха отлагане и още обяснения. А междувременно зад завесата връчват на премиера и списъци със свои хора за назначаване в министерства и агенции. Да, същите онези, които не искаха нищо, а единствено подкрепят дясното управление заради каузата. Но както казал древния философ – всичко се променя… Така и ГЕРБ, и Реформаторите тихомълком преглътнаха партньорството си с националистическа и ксенофобска формация като ПФ, сговорчиви се оказаха и приятелите им от ЕНП.
Хората от партията на Бойко Борисов лесно забравиха за изцепките на заместник-председателя си Цветан Цветанов срещу съдиите и грубата му намеса в работата им, докато беше вътрешен министър, и скочиха да защитават „невинността“ му. Така се разбира правосъдието – магистратите служат на организираната престъпност, ако не осъждат този, когото е посочил Цветанов. Но когато подгонят същия този човек за престъпление в службата му, са корумпирани и изпълняват политически поръчки.
Някой да не се обърка – опозицията не пада по-долу от управляващите в демагогията и популизма си. БСП изведнъж се прероди и се обяви срещу санкциите, наложени от Запада на Русия. Но когато външният министър беше от нейните редици, той си затрая, сниши се и не вдигна ръка за наложи вето на санкциите. Кога са искрени социалистите? Сега използваха повода за т. нар. команден център на НАТО, който ще бъде базиран у нас, за да си поизмият зацапания имидж. И раздухаха почти истерия, че страната ни може да бъде вкарана във война срещу Русия.
Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров обаче ги удари в земята. Той отиде на място в съмнително присъединения към Руската федерация полуостров Крим и обяви, че ще събира подписка за излизане на България от НАТО.
ДПС пък наблегна на загрижеността за кадрите си. Всяка сряда краткотрайният екоминистър Станислав Анастасов издевателства над ГЕРБ, четейки от парламентарната трибуна дълги поменици с уволнени членове и симпатизанти на Движението. Нищо не се споменава, разбира се, за образованието и квалификацията на тези кадри. Управляващите обаче се хващат на въдицата и започват дълги обяснения кой колко „калинки“ е вкарал в администрацията и колко голяма политическа метла е развъртял, когато е бил на власт. Сякаш всички сме слепи, глухи и не помним кой кого вреди до гювеча.
Ей така минаха последните сто дни.
Навярно така в шеги и закачки ще изтече и целият мандат. Защото идват едни избори, догодина други и толкова много приказки за реформи още предстоят… Театърът е велико изкуство. За жалост политическият театър дава шансове на посредствените актьори. А у нас – на откровено безразличие.
