След кратко колебание единната европейска валута отново започна да поскъпва към щатскатаи се устреми към цена от 1.37 щ. долара за едно евро. До голяма степен това се дължи на възродения оптимизъм за състоянието на икономиката на еврозоната. Кредитните разходи на Гърция паднаха до най-ниското си равнище от 2010-а насам заради подновения интерес на инвеститорите към облигациите и акциите от региона. Страната, която провокира кризата на държавния дълг в края на 2009-а, успя да продаде на 11 февруари тримесечни ДЦК за 1.3 млрд. евро при 3.60% годишна възвръщаемост – най-ниската от януари 2010-а досега. Доходността на десетгодишните гръцки ДЦК пък достигна 7.50% на 13 февруари срещу над 44% през март 2012-а.
Португалия, която през май трябва да приключи спасителната си програма, успя за втори пореден месец да привлече средства от дълговите пазари. Според някои източници в Лисабон са получени заявки за 9.5 млрд. евро за облигации с падеж през 2024-а, пуснати за продажба на 11 февруари.
От началото на годината гръцкият дълг е донесъл 8.9% доходност на своите собственици, следва го португалският с 6.7%, сочат индексите на агенция „Блумбърг“(BloombergWorld Bond Indexes). През същия период германските облигации са имали годишна възвръщаемост от 1.9 процента.
Оптимизмът за бъдещето на еврозоната
не бе помрачен дори от новината за 0.7-процентен спад на индустриалния продукт на общността през декември 2013-а спрямо ноември. Въпреки че анализатори, анкетирани от агенция „Ройтерс „, очакваха понижението да е само 0.3 процента. На годишна база обемът на продукцията се е увеличил с 0.5% при очаквано повишение с 1.8 процента.
Икономисти обаче подчертават, че средната стойност на индустриалния продукт на общността през последните три месеца на миналата година е била с 0.3% по-висока, отколкото през предишните три месеца. Което внася усет за ръст на БВП.
По-слабият растеж вероятно ще се прибави към аргументите за по-нататъшно разхлабване на паричната политика на Европейската централна банка, което тя може да си позволи при анемичната инфлация от 0.8% годишно през януари – доста под целевите 2 процента.
Само в три от 17-те страни членки на еврорегиона е имало месечен ръст на индустриалния продукт в края на 2013-а. Най-голям е бил той в Словения – 2.7%, следвана от Гърция – с 2.6%, и Португалия – с 0.7 процента. За сравнение, европейският мотор Германия отчете спад на декемврийския индустриален продукт от 0.7% спрямо ноемврийската му стойност, във Франция понижението е било 0.3%, а в Италия – 0.9 процента.
САЩ имат проблеми с пазара на труда
Новите работни места, разкрити през декември 2013-а, са с 43 хиляди по-малко и са 3.99 млн. срещу 4.03 млн. през ноември. Този спад показва, че работодателите изчакват да се повиши търсенето, преди да се впуснат да наемат нова работна ръка. През цялата 2013-а щатското стопанство е създало 1.9 млн. работни места.
Новите молби за обезщетение при безработица са се увеличили с 8 хил. броя през миналата седмица – до общо 339 хил. към 8 февруари, а някои икономисти очакваха понижението им до 330 хиляди.
Януарските продажби на дребно пък са намалели с 0.4% спрямо декември 2013-а, което се отдава основно на лошото време, принудило купувачите да си седят вкъщи .
В първата си публична изява като управител на Федералния резерв Джанет Йелън също предупреди, че са необходими още много усилия, за да се възстанови здравето на трудовия пазар, и обеща да продължи политиката на предшественика си да намалява с „премерени стъпки“ паричните стимули за щатското стопанство. По време на обръщението си към комисията за финансови услуги на Долната камара на парламента на 11 февруари Йелън предупреди, че „възстановяването на пазара на труда съвсем не е приключило“. И заяви решимостта си да помогне на икономиката да се върне към пълна заетост, а годишната инфлация да се повиши до 2 процента.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше вял. Средният дневен валутен оборот достигна едва 1628 млн. евро (3184 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.1% дял от купената и продадена валута.
