В пристанището на Ротердам, един от най-големите и най-модерни химически комплекси в света е в критичен момент. Дим все още се вие над силуета на града, а танкери пътуват напред-назад през пристанището, превозвайки суровини в огромни варели, свързани с инсталации чрез тръбопроводи. Но две от 10-те компании на комплекса са затворили заводи през последната година, тъй като европейската химическа индустрия е засегната от високите цени на енергията, слабото търсене и засилващата се конкуренция от Китай. Макар че конфликтът в Близкия изток предложи нещо като облекчение, като наруши работата на китайските заводи, които разчитат на суровини от Персийския залив, той също така повиши разходите за енергия и засили нестабилността на цените на критични суровини като нафта, с верижни последици върху пазарите на химикали надолу по веригата.
„Развоят на събитията в Близкия изток повишава още повече разходите за енергия, влошавайки положението на силно изложените на външни сътресения Великобритания и Европа“, посочва Питър Хънтсман – главен изпълнителен директор на Huntsman Corporation, която управлява обекти в цяла Европа, включително Ротердам. Дори кризата да е помогнала на някои европейски производители, мирното споразумение би могло „да върне всички проблеми“, смята Джеймс Хупър, старши анализатор на химикали в изследователската фирма Bernstein.
Връщането към „безпрецедентни“ затваряния може да доведе до ефект на доминото, според Ивон ван дер Лаан – изпълнителен вицепрезидент на американската химическа група LyondellBasell. И добавя: „Това… отнема сърцето на тези интегрирани вериги за създаване на стойност… И когато започне да се случва, е въпрос на време цялата екосистема да се срине.“
В допълнение към несгодите в Ротердам, „Мицубиши“ заяви през февруари, че ще прекрати изграждането на усъвършенствана производствена единица за MXDA -междинен химически продукт, използван във високоефективни покрития за кораби, военно оборудване и други промишлени приложения.
Спиранията на работа в Ротердам не са локализирано явление. Според индустриалната търговска организация Cefic, производствените паузи на заводи в цяла Европа са се увеличили шест пъти през последните четири години, което води до загуба на почти една десета от производствения капацитет на Европа и пряко засяга около 20 000 работни места на целия континент.
Инвестициите в химическия сектор на Стария континент са спаднали с повече от 80% миналата година. Ръководителите посочват не само високите разходи за енергия в Европа, които преди войната са били средно поне двойно по-високи от тези в Съединените щати и Китай и оттогава са се увеличили още повече. Други често цитирани проблеми включват бавните процеси на издаване на разрешителни, липсата на съвременна инфраструктура и амбициозното законодателство на Европейския съюз в областта на климата, което според тях е довело до бюрократично презастраховане.
Затварянето на предприятия и намаляващите инвестиции заплашват способността на Европа да произвежда основните материали за съвременния живот – от хлора, използван за пречистване на питейна вода, до фенолите, използвани в печатните платки.
Поучителен пример за зависимостта на ЕС от Китай за критични съединения беше прозрението по време на пандемията от КОВИД-19, че Европа вече не може да произвежда свой собствен парацетамол, защото трябва да внася активната съставка.
„Работодателите вече не могат да се справят и затварят“, отбелязва Марко Менсинк – генерален директор на Cefic. Но „ако Европа иска да бъде самостоятелна и независима, силна, сигурна“, тя „се нуждае от химикали“.
Производствените мощности на индустрията обикновено работят в групи, за да се възползват от споделената инфраструктура, като материал, произведен от една компания, често се подава към съседна. Резултатът е симбиотична мрежа от инсталации, които разчитат една на друга за оцеляване. Страничният продукт от една химическа реакция, безполезен за компанията, която го е произвела, може да бъде основна суровина за съседен бизнес.
Например, в хлорния клъстер в Ротердам затварянето на съоръжението на производителя на титанов диоксид Tronox и завода за епоксидна смола на Westlake Corporation означава, че има по-малко търсене на хлор, произведен от Nobian, който е в центъра на мрежата. Ако Nobian реши да затвори съоръжението си, местните компании, които са разчитали на материала му като суровина, ще бъдат принудени да го внасят, което ще увеличи разходите им и ще задълбочи напрежението.
Това е проблем, който се среща на целия континент. Химическият комплекс на пристанището на Ротердам е част от съзвездие от обекти, които се простират из цяла Европа и са свързани с тръбопроводи. Ротердам е закачен с Антверпен – друг голям клъстер, и двата снабдяват германските региони Рейн и Рур – сърцето на тежката индустрия на Европа, включително автомобилния сектор.
Матиас Бернингер – изпълнителен вицепрезидент на фармацевтичната група „Байер“ и бивш министър от германското правителство, сравни проблема с „кула Дженга“. „Онова, което виждате, е, че от кулата са извадени много малки дървени блокчета… В един момент всичко това ще се срине“, коментира той.
Хънтсман пък споделя, че най-много го тревожи липсата на инвестиции поддържането на тези обекти след три или четири години. „Строежът на тези обекти отне десетилетия. Не можете да отидете там след три години и да кажете, че ще направим инвестицията тогава“, посочва той.
Ръководителите на химически компании в континентална Европа посочват Обединеното кралство като пример за това как нещата могат да тръгнат още по-зле. Страната някога е осигурявала подслон на Imperial Chemicals Industries с фабрики в цяла Великобритания, произвеждащи хранителни ароматизатори, оцветители, торове, парфюми, електроника и взривни вещества. Но десетилетията на слаби инвестиции, неравномерна индустриална политика и затваряния на предприятия означават, че това, което е останало, е ехо от миналото.
Ситуацията се е влошила през последните пет години, като производството на химикали във Великобритания е спаднало с 60% от 2021 г. насам, според Асоциацията на химическата промишленост (CIA). Обединеното кралство вече не може да произвежда амоняк, жизненоважен химикал за селското стопанство и основен компонент на взривните вещества. То има само един остаряващ завод за хлор, чиито химикали пречистват 98% от питейната вода на Острова. А след затварянето на завод на „Ексън мобил“ през миналата година, остава само едно съоръжение, способно да произвежда етилен – химическа суровина, използвана в почти всяка индустрия.
„Ще бъде много изненадващо, ако и още бизнеси не започнат да затварят врати“, каза Стив Елиът, главен изпълнителен директор на CIA.
Преди кризата в Персийския залив европейските производители се бореха с огромно свръхпредлагане на евтини химикали от Китай, а антидъмпинговите жалби от европейски химически компании до Европейската комисия достигнаха рекордно високо ниво. Пренасищането беше комбинация от спад в Китай и блокиране на китайските производители от американския пазар чрез мита, което подтикна китайския бизнес да пренасочва продукти към ЕС – втория по големина потребителски пазар в света.
В момента, в резултат на войната в Залива, много китайски заводи обявиха непреодолима сила, предлагайки глътка въздух на европейските производители, но високите разходи за енергия в блока и решението за постепенно спиране на доставките на руски газ до 2027 г., съчетани с все по-високата цена на въглеродните емисии, означават, че основните проблеми почти не са се променили.
Нов доклад на кредитния застраховател Atradius посочва, че се очаква производството на химикали в ЕС и Обединеното кралство да намалее с 2.2% през 2026 г., което е с 1.8 процентни пункта повече от прогнозата му отпреди войната през февруари.
Базираната в Хюстън компания LyondellBasell заяви, че разходите за енергия в химическия ѝ завод в Ротердам сега са три пъти по-високи, отколкото в американските ѝ обекти, и биха могли да се удвоят, ако ЕС продължи със затягането на водещата си схема за търговия с емисии. Политици и ръководители на промишлени предприятия лобират пред Брюксел да облекчи тази система когато бъде преразгледана това лято.
Малко европейски ръководители на химически компании обаче са оптимисти. Въпреки че химическият сектор на ЕС е отчел търговски излишък от 31.3 милиарда евро през първите 10 месеца на 2025 г., това е със 7.3 милиарда евро по-малко в сравнение със същия период на 2024 г. и се дължи единствено на износа на специализирани химикали, а не на стокови продукти, жизнено важни за производството, според Cefic.
Хънтсман посочва, че континентът трябва да избере дали иска да запази индустриалния си капацитет или „да се превърне в старчески Дисниленд – голяма икономика, ориентирана към услугите, където много богати възрастни хора обикалят замъци“. А според Джим Ратклиф – главен изпълнителен директор на британския мултинационален гигант Ineos, химическите компании имат малко останали възможности: „Можете да правите само това, което наистина можете да правите, а именно – да се молите.“
