В началото на заседанието на временната комисия по приемането на Правилника за организацията и дейността на 52-рото Народно събрание Александър Иванов от ГЕРБ-СДС призова управляващите от „Прогресивна България“ да изтеглят своите предложения, като единият от аргументите му бе, че с тях се дават такива правомощия на първия сред равни, а именно – председателят на Народно събрание, каквито той досега не е имал в предишни Народни събрания, като например еднолично да решава програмата Народно събрание, без да се съобразява дори с мнението на председателите на комисии.
Иванов обърна внимание и че така се ограничава възможността за парламентарен контрол, а всички знаят, че опозицията, ако иска да бъде градивна, трябва да задава въпроси по време на изслушвания и по време на петъчния парламентарен контрол.
На следващо място Иванов отбеляза, че ограничаването на времето за задаване на въпроси, както и останалите ограничения, които от „Прогресивна България“ предлагат в правилника, не връщат духа на парламентаризма, а напротив, превръщат Народното събрание в гумен печат на управляващите от „Прогресивна България“. Заради това той ги призова съвсем конструктивно да преосмислят предложенията си в правилника.
Също така уточни и че начинът на внасяне на законопроекти и скоростта им на разглежане при невъзможност за контрол дори на председателя на Народното събрание, не е достатъчно градивен.
Атанас Славов от „Демократична България“ уточни, че вчера са имали възможност да споделят своите притеснения от промените в правилника – първо, защото публично се заявява, че промените целят повишаване на ефективността, а всъщност се прави нещо друго, като например ограничаване на съществуващите възможности за упражняване на парламентарен контрол.
По този повод той изброи ограниченията, свързани с въпросите, които народните представители могат да задават, времето за отговор, както и възможността министрите да отлагат или въобще да не отговарят на зададени въпроси. Засегна и ограничаването на достъпа до информация за дейността на държавните органи, служби, включително общини и публични дружества.
Славов засегна и темата с ограничаването на времените комисии, обръщайки внимание, че именно анкетните времените комисии са тези, които упражняват парламентарен контрол по ключови въпроси за обществото, като например такива, свързани с разкриване на злопотреби, на мрежи на влияние и на корупция.
Славов отбеляза, че през последните пет години от ПП-ДБ са успели да се преборят за това времените комисии да се създават по инициатива на парламентарна група, а преди това било по инициатива на една пета от народните представители.
„Тоест има връщане не към добрите практики на парламентаризма, а към правилника, който 44-тият парламент, доминиран от ГЕРБ, бе възприел„, обясни Славов. Той допусна, че вероятно промените целят двоен контрол – и на опозицията, и на мнозинството, тъй като голяма част от колегите в мнозинството нямат парламентарен опит.
Депутатът от „Демократична България“ добави, че този опит ще бъде придобит след няколко месеца, което означава, че няма нужда от дисциплиниращи и самодисциплиниращи механизми.
Славов припомни и че ключовите функции на парламента, освен законодателната, са контролната и конститутивната. А сега – със засягането на контролната функция, която е основата на всяка една демокрация, има проблем.
„Ако ние заглушим гласа в парламента, това означава да радикализираме гласовете, които така или иначе са опозиционни„, предупреди Атанас Славов. Той добави, че това не е заплаха, а естествен процес. Ето защо той призова мнозинството да се вслуша в гласовете на опозицията.
След това Стою Стоев направи три предложения, от които не се прие нито едно. Едно от тях бе субектът, който разполага с някакви права в рамките на парламента, да е парламентарната група, а не парламентарно представените партии и коалиция.
