Висшият съдебен съвет да бъде любезен и да ни каже как да се обръщаме занапред към съдиите, които са "клиенти на прокуратурата", когато застанем пред тях в залите: с "Ваша чест" или с "Гражданино подсъдим"?! Това е най-новата "шегичка", която си препращат във Фейсбук прокурори от цяла България. Но надали им е смешно – положението хич не е за смях.
Само тази седмица прокурорската и съдийската колегии на Висшия съдебен съвет възстановиха на работа трима магистрати, които са и подсъдими по дела за престъпления от общ характер.
Веселин Пенгезов се върна като съдия в Софийския апелативен съд въпреки висящото обвинение срещу него за длъжностно присвояване на пари от проект, финансиран по ОПАК.
В съдебната зала ще влезе и съдийката Люба Петрова от Раднево. Тя пък е подсъдима за престъпление по служба и за подбуда на свидетел да лъжесвидетелства. Отново ще започне работа като прокурор бившият шеф на Окръжната прокуратура в Плевен Иво Радев. Той бе привлечен като обвиняем през 2015 г., но за разлика от първите двама възстановени магистрати, които назовахме, неговото дело поне е минало през първа съдебна инстанция – на която впрочем той бе и оправдан.
Оставяме настрани какво е качеството на обвиненията срещу тримата възстановени магистрати, доколко те са доказани и какъв е рискът един ден същите тези хора сами да се превърнат в "обвинители" и да осъдят държавата за вреди – ако бъдат оправдани. Защото съвсем не става дума само за тях – те са само първите, а след тях ще има още много. Проблемът съвсем не е в конкретните казуси, а в простички, но принципни въпроси. Като например: нормално ли е магистрати, които сами са подсъдими, да раздават правосъдие над другите? Колко независими могат да бъдат те, когато правораздават? И доколко тази ситуация би довела до повишаване на и без това стъпканото на дъното уважение към правосъдната система?
Какви са отговорите е ясно. Въпросът е как се стигна дотук?
Всъщност този път (по изключение) най-малко виновен е Висшият съдебен съвет – членовете му просто нямаше какво друго да направят, освен да възстановят на работа подсъдимите магистрати. Просто защото така е записано в закона. Същият този закон, който политиците толкова шумно рекламираха като "успешна съдебна реформа".
Дълги години текстът на чл.230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) даваше възможност магистрати, обвинени в извършването на тежки умишлени престъпления, да бъдат временно отстранявани от длъжност. То можеше да продължава до приключването на наказателното производство. Което пък приключва с влязла в сила присъда. Според стария закон след прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда временно отстраненият магистрат биваше възстановен на работа и му се заплащаха накуп парите за заплати, които е трябвало да получи в периода на отстраняването.
Факт е, че тази времева неопределеност даваше възможност на прокуратурата да държи обвиненията "на трупчета" с години (ярък пример за това впрочем е точно делото срещу Пенгезов – деянието, за което е обвинен, е от 2008 г., а прокуратурата го привлече чак през пролетта на 2014 г.). А когато към мудността на разследващите органи се прибави и протяжната въртележка на триинстанционното съдебно производство, ситуацията става още по-страшна.
През цялото това време (нерядко измерващо се не просто в години, а в цели петилетки) магистратите нямаха право да работят нещо друго и оставаха без доходи. Затова съвсем правилно се настояваше за изменение, което да допусне през периода, докато са отстранени, те да получават някакъв доход от държавата. Който да бъдат длъжни да й върнат, ако бъдат признати за виновни и осъдени. Само че се получи нещо друго.
Впрочем, за първи път ограничение на срока, в който един магистрат може да "престои" като временно отстранен от работа заради образувано срещу него наказателно производство, се появи през пролетта на 2015 година. Това бе в проекта за промени на ЗСВ, предложен от бившия правосъден министър Христо Иванов. Той предложи периодът за временно отстраняване от длъжност на магистрати да трае максимално до една и половина години за тежките умишлени престъпления и до осем месеца – за по-леките деяния. Само че идеята тогава изглеждаше доста по-различно: защото привличането на магистрат като обвиняем за умишлено престъпление по служба трябваше да става с предварително разрешение от ВСС. Ще рече: предвиждаше се един предварителен контрол върху действията на прокуратурата, за да няма възможност тя да злоупотребява с властта си.
После, след като Иванов хвърли оставка, а мястото му бе заето от Екатерина Захариева, бе внесен друг проект за изменение на ЗСВ. И в него също бе заложен максимален срок от една и половина години за временно отстраняване от длъжност на обвинените в престъпление магистрати. Само че възможността ВСС да осъществява контрол преди повдигането на обвинения срещу тях просто изчезна. За сметка на това бе записана нова норма, която даваше възможност "при промяна в обстоятелствата" временно отстраненият съдия, прокурор или следовател да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет със свое решение да го възстанови на длъжност.
Няколко месеца след появата на този проект, след поредицата обсъждания на промените в закона, в Народното събрание беше внесен трети, още по-категоричен вариант – този, който впоследствие стана действащата правна норма. Според която вече не "при промяна в обстоятелствата", а директно "при изтичане на срока по чл.234, ал.8 от Наказателнопроцесуалния кодекс" временно отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска възстановяването си. Факт без никакво значение остана на какъв етап е производството срещу него.
Този окончателен текст между другото бе приет на второ четене от Народното събрание без никакво обсъждане в пленарната зала – просто явно никой там така и не разбра за какво гласува и до какво може да доведе "реформираната" норма. Но за нашето депутатство това е нещо обичайно. Факт без значение е – заплатите на избраниците на народа си вървят, листите за новите избори вече се пишат. Да му мислят тези, които трябва да си скубят косите заради "творчеството" им…