Във времена, когато сме изправени пред важен избор за бъдещето на Родината, когато Меркел и Оланд ни пишат нотариалния акт за задния двор на уж общия ни европейски дом, ние пак се занимаваме с въпроса: "Какво ще ядем?"
Може би този въпрос пренася на ниско ниво проблема с различните скорости в Европа – в шопския смисъл "к'во яде Меркел, па к'ъв го ручам я". Но без него не може.
Освен ако не заподозрем, че претендентите за "чавка" в изборната бюлетина, понеже са толкова еднакви в непресторената си елементарност и липса на поглед за бъдещето, че нарочно ни натрапват "животрептущата" тема. Бойко беше и си остава най-добрият в манипулираното отклоняване на общественото внимание от корупцията, беднотията и липсата на справедливост, ама и съперниците му си ги бива.
Та сега от огромна важност е дали, защо и как ядем един и същи шоколад, но за нас – с по-малко какао, а саламът – за нас с повече мас, и т.н.
Това е най-важният проблем на България. Това е "суперключът", както казваше Тато, за нейното бъдеще. Защото Меркел и Оланд ни обричат на задрямалост и тлъстини.
Да, има такава истина. Пробутват ни нещо като "второто качество" при социализма. По модерному са ни сложили в по-ниския ценови сегмент. Все сме европейци, но Те са по-европейци. Което исторически, психологически, цивилизационно… е безспорно.
От друга страна, ние сме свикнали. Помните ли при соца, че имаше износ на грозде, например, по второ направление. Това значеше износ за мръсните империалисти, за да им вземем доларите и марките. Каквото хартисаше или леко се скапеше – отиваше в "показните магазини", пред които висяхме на отчайващи опашки.
С всичко това искам да кажа, че тази тема е от типа fake news. Първо, защото никой няма да бъде отровен, и второ, защото трябва да се чете етикетът. Не става дума да се превърнем в четяща (етикети) нация, обладана от орторексия – психическо отклонение, свързано със здравословното хранене. А все пак да застанем пред щанда с отговорност към самите себе си.
Тук има проблем. Ние нямаме навика да четем етикети. А и да ги четем, имаме функционална неграмотност – не разбираме прочетеното. Затова искаме държавата (или Европейската комисия) да чете вместо нас. Затова и служебният министър на земеделието се изхвърли, като поиска наднационален орган да следи какво ядем. Което означава нови 700 евробюрократи да опитват нашата храна.
С една дума: комплексари сме си и това е. Смотани сме, не разчитаме на себе си, жертви сме на ниската си самооценка. Затова нямаме високи цели, не сме единни, блатото на спокойствието е естественият ни ареал.
И 26 март няма да ни оживи – като застанем пред щанда, в тъмната стаичка. Защото не можем да четем етикети, т.е. програми.
Нищо, че тогава се решава какво ще ядем през следващите години.
По-точно: Какъв ще го ядем.
