От всички българки 48.8% са работна сила

Преброяването на населението през 2021 г. показва, че от общо 5.6 млн. българи, които са над 15-годишна възраст, работещите са 2.9 млн. души. Делът на работещите мъже от общия брой представители на силния пол у нас е значително по-висок – 57.1%, докато при българките този дял е 48.8 на сто.

Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите е по-висок, а на безработните – по-нисък. Това означава, че сравнително по-малко жени искат да работят, но сред тях заетостта е по-висока. През 2021 г. заетите жени са 90.7% от работната сила (спрямо 89.5% при мъжете), а безработните – 9.3% (спрямо 10.5% мъжете), сочат данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) за 2023 година.

От доклада на ИПИ, озаглавен „Жените и пазарът на труда в България“, става ясно, че най-висок е делът на работещите жени във възрастовата група между 45 и 64 години – 49.7 процента.

При най-ниската и най-високата възрастова група – 15-24 г. и 65+ години, участието на жените е значително по-малко. Това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот. Участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано в сравнение с мъжете. От общо 1.5 млн. жени, които не са икономически активни, над 70% са именно в тези две възрастови групи.

Регионални особености

В столицата 60% от жените са икономически активни (при 68% при мъжете), а в област Кърджали – 36% (при 43% при мъжете).

Областите с най-ниска разлика в дела на работната сила от населението между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 процента разлика), а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 процента разлика). Това отчетливо показва, че в някои райони на страната сравнително голяма част от жените не са част от работната сила. Тези райони се характеризират с висок дял на населението от етническите малцинства, които са сравнително по-ниско образовани.

Образованието като фактор

Образованието играе ключова роля за пълноценното включване на жените на пазара на труда. Данните показват, че разликите в участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование.

При висшистите коефициентът на безработица е един и същ, а при най-ниската образователна степен делът на безработните жени е с 8 процентни пункта по-висок в сравнение с мъжете.

Най-голям брой жени са наети в преработващата промишленост (221 000), следвана от търговията (200 000), образованието (134 000), здравеопазването и социалната работа (120 000), държавното управление (76 000), хотелиерството и ресторантьорството – 60 000 заети.

В тези шест икономически дейности са наети общо 72% от жените, докато в останалите 13 сектора те са под 5 процента.

Минимален брой от наетите жени (под 10 хиляди, или под 1%) работят в добивната промишленост и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива.

Огромни са разликите и при дела на жените сред наетите в различните икономически дейности.

Жените са над 80% от наетите лица в образованието. Близо толкова е и делът им в здравеопазването и социалните дейности. Те преобладават и в секторите на финансовите и застрахователните дейности, държавното управление, хотелиерството и ресторантьорството. На другия полюс – с под 20% наети жени – са традиционно доминираните от мъжете сектори като строителството и добивната промишленост.

Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а в тези, в които се изисква основно физическа сила и работа с тежка и специализирана механизация, преобладават мъжете.

Сред най-феминизираните професии са тези, свързани с грижата за хора – с над 50 000 жени и малко над 2 000мъже. Подобно е и съотношението в обектите за обществено хранене и чистотата – там превесът на жените е над 90 процента.

Номинално най-голям е броят на жените, които работят като продавачи – 151 000 дами. Те съставляват 77% от заетите с тази професия. Значителен е делът на жените и при персоналните услуги (75 000 жени или 75% от общо за професията), готвачите и шивачите (69 000 или 70%), преподавателите (68 000 или 83 процента).

Много малко са професиите, в които има относителен баланс между двата пола, като около 50% разпределение се наблюдава най-вече при тези, свързани със селското стопанство.

Голяма група работници, при които има относителен баланс, са операторите на машини и съоръжения от преработващата промишленост – 48 000 мъже срещу 65 000 жени.

Дисбаланс между полове и длъжности

Мъжете имат значителен превес в относително нискоквалифицираните професии, а жените – при услугите, администрацията и специализираните дейности.

Безработицата сред жените

През 2021 г. броят на регистрираните безработни жени е 102 000 – значително по-висок от този на мъжете (79 000 регистрирани безработни), или 56% от всички безработни в страната.

Това обаче отразява най-вече въздействието на COVID-19 върху пазара на труда, като през 2020 г. най-силно бяха засегнати икономически сектори, в които работят преимуществено жени, най-видимо в хотелите и ресторантите. Това е и причината, поради която в хода на възстановяването през 2021 г. безработните жени намаляват значително по-бързо – с почти 35 000 на фона на 25 000 по-малко безработни мъже.

Регионалното разпределение на безработните жени не отговаря напълно на общата структура на пазара на труд. Най-голям е броят на безработните жени в област Пловдив (8 000), на второ място очаквано е София (столица) със 7600 дами. Също толкова безработни жени обаче има в Благоевград, област със значително по-малка по размер локална икономика. Причина за това е най-вече негативната динамика в някои производства на преработващата промишленост, които губят работни места значително по-бързо и не се възстановяват след кризата. Това е резултат от дългосрочни процеси на преструктуриране на икономиката, които вероятно ще продължат и ще се задълбочат.

Заплащането на жените остава значително по-ниско от това при мъжете.

През 2021 г. средната брутна годишна заплата на наетите жени по трудово и служебно правоотношение достига 16 900 лв., а при мъжете тя е 20 500 лева. През последното десетилетие се наблюдава стабилен и постоянен ръст на заплатите и при двата пола, а разликата намалява. Докато през 2000 г. възнаграждението на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 г. разликата е под 18 процента.

Най-големи са разликите в заплащането на мъжете и жените във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията. В тези икономически дейности възнаграждението на жените е с над 30 на сто по-ниско от това на мъжете. Обратно, възнагражденията на жените са по-високи от тези на мъжете в строителството, транспорта, складирането и пощите. Причината е, че това са доминирани от мъжете нискоквалифицирани професии, където жените обикновено заемат ръководни позиции. Все пак разликата в полза на жените и при тези професии не е толкова висока – около 10 процента.

Разликите в средните заплати обаче не означават непременно разлика в стандарта на живот и разполагаемия доход. Причина за това е, че доходите на домакинствата са общи, а разходите – споделени, и единствено в едночленните домакинства заплатата е равна на дохода.

Няма особени изненади и при разпределението на доходите на жените според образованието.

Най-ясен негативен ефект върху дохода имат липсата на образование или завършеното начално, но при жените като цяло делът на тези две групи е значително по-нисък в сравнение с мъжете.

При жените с основно образование разпределението според дохода се доближава до това, наблюдавано при жените със средно образование, които са и най-голямата група.

Разпределението на дохода на жените с висше образование е значително по-благоприятно – сравнително по-равномерно и с доста по-голям брой лица в по-високите доходни групи.

Ролята на семейството и децата

Често посочвана пречка пред интеграцията на жените на пазара на труда е грижата за деца и домакинският труд. Тази теза намира потвърждение в данните на Евростат за заетостта според характеристиките на домакинството.

Наличието на деца в семейството води до относително по-ниски коефициенти на заетост при жените, независимо от образованието им. Разбира се, различното ниво на образование има значително по-голям ефект върху заетостта – от около 40% заетост при жените с до основно

образовани до над 90% при тези с висше. Наличието на деца в домакинството обаче намалява коефициента на заетост на жените висшисти с 3 процентни пункта; аналогично е отношението и при тези с ниско образование.

Прави впечатление, че при жените със средно образование разликата е дори по-голяма – почти 6 процентни пункта.

Докато при жените децата в семейството водят до по-ниска на заетост, то при мъжете е точно обратното – децата увеличават коефициента на заетост, независимо от образованието.

Средната разлика е почти 7 пр.п. и е по-отчетлива при мъжете без висше образование.

Очевидното обяснение за противоположния ефект на децата е в разпределението на ролите в семейството, като по-често жените избират да се грижат за децата и домакинството, без да търсят формална и пълноценна заетост, а при мъжете изглежда е точно обратното – те се нуждаят от работни места, за да издържат домакинството. Разбира се, възможно е и друго обяснение, според което работещите мъже, и съответно тези със сравнително по-високи заплати, по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

PODCAST

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *