За най-близките съседи на Украйна финансовият товар от 14-месечната война расте. Раздадени са енергийни субсидии, армиите се въоръжават, а украинските бежанци са подслонени, нахранени и изпратени на училище. За посрещането на тези сметки правителствата на страните от Източна Европа теглят заеми от международните дългови пазари както никога досега. Те са взели назаем почти 32 млрд. щ. долара от началото на годината – три пъти повече от същия период на 2022-а, по данни, събрани от агенция „Блумбърг“. И за първи път от десетки години насам три източноевропейски държави – Полша, Румъния и Унгария, са сред петте най-едри длъжници от развиващите се стопанства на задграничните пазари с изтеглени, съответно – 9 млрд., 6 млрд. и 5 млрд. щ. долара.
Времето за подобни акции не е перфектно. Защото финансирането от дълговите пазари става все по-скъпо дори за правителствата с високи кредитни рейтинги след като централните банки от глобуса бързо качват лихвените проценти от миналата година. Полша, например, плаща 5.5% годишна лихва на нов 30-годишен дълг. За сравнени, през 2021-а същите облигации са можели да се пласират на под 4 процента.
Растящите лихвени ставки ще окажат допълнителен натиск върху раздуващите се бюджетни дефицити и на публичните финанси. Нещо повече, ако руската инвазия в Украйна продължи дълго или стане по-интензивна, ще се наложат по-големи финансирани с дългове разходи в региона, а чуждестранните инвеститори може и да не са чак толкова склонни да „преглътнат“ допълнителните облигационни емисии, наводняващи пазара. На практика, вече има признаци за отдръпване на инвеститорите – полските доларови облигации в момента се търгуват с доходност, еквивалентна на смятаните за рискови държави: Филипините, Индонезия и Уругвай.
Бюджетният дефицит на Източна Европа ще се раздуе до 4.3% от БВП на региона през тази година срещу 1.3% през 2021-а, по сметки на анализатори на „Блумбърг“. Икономисти посочват, че войната качва фискалните дефицити от двете страни, защото понижава растежа и свива събраните приходи, докато разходите нарастват заради грижите на правителствата за най-потърпевшите от увеличението на издръжката на живота.
Ориентирането към задграничните дългови пазари става в условията на висок инфлационен натиск, особено в Източна Европа.
Той също се дължи отчасти на войната, орязала руските енергийни потоци към региона. В някои държави инфлацията е близо 20% – равнища, невиждани от десетилетия – което, дърпа нагоре местните лихвени проценти по-бързо отколкото в Съединените щати или Западна Европа. В Полша – най-голямата регионална икономика – доходността на десетгодишните облигации в момента е 6% – четири пъти по-висока отколкото преди две години.
Продажбата на дългови книжа в задгранични валути обаче носи ключов риск, който не съществува на локалния пазар: ако регионалните валути паднат към долара, както се е случвало периодично през годините, това ще качи разходите за обслужване на заемите.
Золтан Курали – шеф на угарската агенция за обслужване на задълженията – коментира, че „ограничено равнище“ на дълг в чуждестранна валута е по-евтин от кредитирането във форинти и освен това помага за диверсифицирането на инвестиционната база, защото не е възможно цялото финансиране да се привлече от един единствен пазар. Полша също има възможност в рамките на финансовия си план да тегли заеми зад граница и инструменти за намаление на необходимите разходи, посочва финансовото министерство на страната. И допълва, че в дългосрочен план очаква злотата да поскъпне, което ще помогне за ограничаване на дълговото бреме.
Продажбите на държавни облигации от развиващите се пазари в долари и евро са намалели до равностойността на 104 млрд. долара през миналата година – най-малко от 2013-а насам, по данни на „Блумбърг“. От емитираните от Източна Европа книжа за 32 млрд. щ. долара от началото на 2023-а само около 14 млрд. долара изискват рефинансиране.
Според анализатори на „Ай Ен Джи груп“ ранните продажби на облигации в чуждестранна валута показват, че те постепенно ще се забавят до края на годината и служат като краткосрочен „попътен вятър“ за регионалните доларови книжа. Нидерландската група посочва, че Унгария е в „благоприятна“ позиция и не трябва да излиза отново на чужестранните пазари през 2023-а, Полша има преднина, а Румъния вероятно ще има нужда от още една дългова продажба до края на годината.
Доходността на държавния дълг на страните от Източна Европа е доста по-привлекателна от тази на партньорите. Най-доходни са сръбските книжа – 8.1% през 2023-а, следвани от Румъния – 5.6%, Унгария – 4.1% и Полша – 2.4 процента. Средната годишна възвръщаемост на дълга на развиващите се държави е 1.4%, сочат доларовите облигационни индекси на „Блумбърг“.
Повишението на глобалните лихвени проценти вече оказва натиск върху правителствата на Унгария и Полша. Привлечени от възможността да деблокират милиарди евро от фондовете на Европейския съюз, те се съгласиха през декември 2022-а, след години на съпротива, да решат проблемите с демократичния ред в страните им, които тревожат Брюксел. Преговорите обаче не са напреднали достатъчно, за да освободят парите, което ги принуждава да излязат на международните пазари на облигации за кеш.
Влошаването на положението в Полша се случва в изборна година, което може да наложи повече разходи. Още повече, правителството е обременено с нарастващи купища извънбюджетен публичен дълг, който ще достигне 638 млрд. злоти (152 млрд. щ. долара) през 2026-а, по сметки на Варшава.
