Историкът, писател и автор на книгата „Sapiens: Кратка история на човечеството“ – Ювал Ноа Харари, предположи, че невронната мрежа ChatGPT е в някои отношения по-опасна от ядрена бомба. Той пише за това в статия за The Economist.
Писателят отбеляза, че невронната мрежа не може самостоятелно да създаде още по-мощно атомно оръжие, но може да стане автор на много по-умен изкуствен интелект (AI).
Харари подчертава, че AI може да се използва за добри цели, като намиране на лек за рак или решаване на екологична криза, но в същото време той също представлява критична заплаха за човешката цивилизация поради способността самостоятелно да създава уникални текстове, музика и изображения.
Ученият също така посочи, че почти цялата човешка култура е изградена върху езика и е колекция от артефакти, създадени от човека. Според него невронна мрежа, която може да генерира такива текстове за човек, всъщност „хаква операционната система на нашата цивилизация“.
По-рано Politico съобщи, че говорителят на френското правителство Оливие Веран възнамерява да поеме инициативата за забрана на използването на видеоклипове, генерирани от AI, в предизборната кампания. Според материала, Оливие Веран иска да забрани на политически фракции и кандидати да публикуват видеоклипове и снимки, генерирани или модифицирани от AI в рамките на шест месеца преди изборите.
Ювал Ноа Харари е израелски историк и писател. Следва история на Средновековието и военна история по време на следването си в Еврейския университет в Йерусалим между 1993 и 1998 година. През 2002 г. защитава докторантура в Джизъс Колидж, Оксфорд, под ръководството на Стивън Дж. Гън.
Най-популярната му книга е „Sapiens. Кратка история на човечеството“, издадена през 2011 г. на иврит, а през 2014 Г. на английски език. Преведена е на още 45 езика, включително български (ИК Изток-Запад, 2016 г.). Книгата се основава на 20 лекции по световна история и изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на XXI век. Еврейското издание се превръща в бестселър в Израел и предизвиква голям интерес както в академичната общност, така и сред широката общественост, превръщайки Харари в знаменитост. Според „Гардиън“ книгата „Сапиенс“ е предизвикала революция в жанра на „интелектуалните четива“.
Харари е два пъти носител на Наградата „Полонски“ за „Творчество и оригиналност“ през 2009 и 2012 г. През 2011 г. печели наградата „Moncado“ на Дружеството за военна история за изключителни статии във военната история.
Книгата му „Homo Deus: Кратка история на бъдещето“ е публикувана през 2016 г. и изследва възможностите за бъдещо развитие на хомо сапиенс.
Ювал Харари се интересува от това как Хомо сапиенс е достигнал сегашното си състояние и бъдещото му развитие. Проучванията му се фокусират върху макроисторически въпроси като: Каква е връзката между история и биология? Каква е основната разлика между хомо сапиенс и другите животински видове? Има ли справедливост в историята? Историята има ли посока? Хората по-щастливи ли стават в течение на историята?
Харари смята незадоволеността за „дълбокия корен“ на човешката действителност и за свързана с еволюцията.
В статия от 2017 г. Харари твърди, че чрез технически прогрес и напредък в областта на изкуствения интелект, „до 2050 г. ще се появи нов вид хора – безполезната класа. Хората, които не просто са безработни, но неспособни да получат работа.“ Според него справянето с тази нова социална класа в икономическо, социално и политическо отношение ще бъде основното предизвикателство за човечеството през следващите десетилетия.
