Диана Митева е един от най-уважаваните банкери в страната, с над 25 години опит на високи мениджърски позиции в различни банки. Член е на Управителния съвет и изпълнителен директор на Банка ДСК от октомври 2003 г. до януари 2023 година. От април 2021г. до април 2023 г. е председател на Асоциацията на банките в България.
Госпожо Митева, какви предимства и предизвикателства от въвеждането на еврото от гледна точка на цени, кредитни разходи и издръжка на живота бихте посочили, както следва: за обикновените хора; за банковите и небанковите финансови институции; за компаниите от широката икономика?
– Основното послание и полза от еврото е, че България иска да бъде част от богатите и бързо развиващи се, с много инвестиции държави в Европейския съюз (ЕС).
Обикновеният българин отдавна е свикнал с валутния съюз – още от 1997-а, когато българският лев беше привързан като валута първо към германската марка, а след въвеждането на еврото като разплащателно средство – и към него.
Практически страната ни е приела да бъде част от европейската валутна единица още с подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС през 2007 година. Държавата ни е в чакалнята на еврозоната (ERM ІІ), където имаме ангажимент да поддържаме валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото.
През 2020-а България влезе и в Европейския банков механизъм (ЕБМ), което означава, че петте най-големи български кредитори вече са под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ). С други думи, една част от изискванията за приемането на страната ни в еврозоната са изпълнени и най-вече, направени са част от финансовите стъпки, които трябва да бъдат извървени към това присъединяване.
Решението България да влезе в еврозоната е политическо и това трябва да бъде комуникирано в най-кратки срокове. В момента и агенция “Фич” потвърди рейтинга ни, като уточни, че България трябва да приеме еврото възможно най-скоро.
Как това ще повлияе на обикновените хора?
– Важно е да се отбележи, че огромна част от тях, ако не всички, вече са приели валутния съюз още с раждането си. Ние сме обвързани с еврото и не девалвираме българския лев повече от две десетилетия, което не е било така в редица държави, като Италия и Гърция. И когато говорим дали искаме да запазим българския лев, нека не забравяме, че Гърция прие да замени драхмата с нейната над 2500 годишна история с еврото — първите драхми са възникнали през VІ-и век преди новата ера! Освен това, има цели сектори на икономиката, като недвижимите имоти, където покупките на жилища са доминирани от години от единната европейска валута.
Но да погледнем как биха се променили доходите на гражданите. Две трети от българската икономика е насочена към износ — основно към държави от ЕС, което автоматично означава, че преходът за тези предприятия и за техните работници и служители ще бъде лесен. Същевременно, вносът на стоки и услуги, както и на суровини, също до голяма степен е от страни от ЕС, респ. първоначално е в евро, а след това се превалутира в лева – т. е. тук отново няма да има промяна за хората.
В България има устойчив ръст на заплатите, което скъсява разликата между тези в ЕС/еврозоната и у нас. Специално ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) се ускорява след влизането ни в ERM II. От 2016-а ръстът на МРЗ е 2,3% при 8,9% в еврозоната; през 2016-а е 10.5%, през 2022-а е 9.2%; но очаквания са за 20% през 2023-а, в която България наваксва постепенно изоставането. МРЗ като размер вече през 2023-а се очаква да достигне 31% от дела на ЕА30*, при 22% преди 7-8 години.
В резюме: основното предимство от въвеждането на еврото ще бъде ценовата стабилност именно в контекста на горепосочените фактори – износ и внос, заради широко отворената към ЕС икономика на България.
Как ще се отрази въвеждането на еврото на банките и компаниите от финансовия сектор?
– Знаете, че решението за въвеждане на еврото е политическо, взето от българската държава през 2020 година. Оттам насетне целият финансов сектор, включително и БНБ, технически изпълняват и ще изпълняват необходимите стъпки за безпроблемното и леко навлизане в евроблока, за да няма сътресения в живота и бита на всеки обикновен човек, както и на компаниите в България.
От 2020-а, но най-вече от 2021-а и 2022-а банките, застрахователните, лизинговите, пенсионните и всички други финансови компании имат стартирани проекти със заделени огромни средства за безболезнено, от гледна точка на инфраструктура, логистика на паричното обръщение и обучение на всички служители, както и на клиентите, преминаване към еврото. Банките са преминали през редица такива изпитания през годините — включително въвеждане на валутен съюз, влизане в ЕС, прилагане на все по-високите стандарти и обединяване на регулациите в ЕС. Всяка година изискванията към банките стават по-стриктни, защото те съхраняват спестяванията на клиентите си и извършват паричния и документен оборот на икономиката на България.
Ще дам за пример колко бързо и гъвкаво българските банки реагираха на пандемията от КОВИД-19. В партньорство, както винаги с БНБ, Асоциацията на банките в България (АББ) успя в изключително кратки срокове да приложи в реалната си дейност Меморандума за отсрочване на задълженията на гражданите и фирмите през 2020-а, само седмици след затварянето на цялата страна, икономика и практически на целия свят. И най-важното – всеки един ден през периода на карантина на много бизнеси, банките останаха отворени, за да имат фирмите и гражданите достъп до своите средства.
Как ще повлияе еврото на компаниите от широката икономика?
– Компаниите в огромната си част – поне две трети от тях като оборот, работят с единната европейска валута в ежедневните си разплащания.
Въвеждането й би осигурило по-голям достъп до пазарите в еврозоната и по-големи възможности за българските производители да търгуват с останалата част на света. Ценовата единност засилва конкуренцията между предприятията в блока на еврото, като по този начин облагодетелства потребителите. И, разбира се, много важната тема за българските компании и икономиката като цяло – ще се стимулира инвестиционната активност и атрактивността на страната.
Очакваният ускорен темп на икономическа активност и растеж се дължат на по-добрите възможности за привличане на преки чуждестранни инвестиции, на по-ефективните финансови пазари и на стабилната банкова система. Ако приемем съпоставка на база “стандарт на покупателна способност”, “БВП на глава от населението” при 100 единици през 2021-а в ЕС, в еврозоната той е 105 за няколко поредни години, а в България бавно нараства от 50 през 2017-а на 57 през 2021 година. Приемането на еврото за основна парична единица ще доведе до по-бързо сближаване на БВП на българите до гражданите на другите страни от еврозоната.
България поддържа системата на валутния борд и плаща скъпо за това.
От една страна, не можем да девалвираме валутата си като клапан срещу ценови стрес и затова нашите производители потискат заплатите, за да са конкурентоспособни.
От друга, банковата ни система не може да получава финансиране директно от ЕЦБ, което утежнява условията на кредитирането у нас.
На трето място, БНБ поддържа валутните ни резерви основно в първокласни ценни еврокнижа, които дълги години бяха с отрицателна доходност, и генерираха загуби.
Когато България влезе в еврозоната, ще се освободи от тази задържана ликвидност от около 18 млрд. евро: една част от нея ще отиде в ЕЦБ, друга част ще остане като резерв, а трета ще навлезе в икономиката и ще спомогне за нейния растеж!
Целта от приемането на общата валута е сближаване до най-развитите икономики, по-висока икономическа активност, заетост с устойчиви и добре платени работни места.
