Румъния се изправи пред една от най-сериозните политически кризи през последните години, след като реформаторското правителство на Илие Боложан беше свалено с рекорден вот на недоверие на 5 май. Това се случи в момент, когато страната се опитваше да стабилизира публичните си финанси, да отключи милиарди евро европейски средства и да ограничи нарастващия бюджетен дефицит. Вместо да консолидират управлението, предприетите реформи доведоха до разпад на управляващата проевропейска коалиция, рязка поляризация между основните партии и засилване на влиянието на крайнодесните формации.
След седемчасови консултации в понеделник президентът Никушор Дан призна, че към момента няма ясно парламентарно мнозинство, способно да излъчи стабилно правителство. Той заяви, че разговорите ще продължат, докато не бъде оформена „солидна прозападна формула за управление“.
Кризата избухна след като коалиционното правителство, съставено от Национално-либералната партия, Социалдемократическата партия, „Съюз за спасение на Румъния“ и Демократичният съюз на унгарците в Румъния, се разпадна под тежестта на икономическите реформи. Кабинетът на Боложан бе сформиран като широка проевропейска коалиция след парламентарните избори през 2024 г., когато крайнодесните и националистически сили постигнаха исторически резултат и взеха около една трета от местата в парламента.
Вотът на недоверие срещу кабинета беше подкрепен от 281 депутати при необходими 233 гласа, което румънските медии определиха като безпрецедентен политически удар. Инициативата беше внесена от Социалдемократическата партия, която бе част от управлението, заедно с крайнодесния Съюз за обединение на румънците и други националистически групи.
Реформите, които разделиха политическия елит
Основната причина за разпадането на коалицията се оказаха строгите икономически мерки, наложени от правителството на Илие Боложан. Те имаха за цел да ограничат дефицита, да намалят натиска върху държавния бюджет и да убедят Европейската комисия, че Румъния е способна да изпълнява ангажиментите си по Плана за възстановяване.
Сред най-оспорваните решения беше увеличението на ДДС от 19 на 21 процента. Освен това кабинетът повиши акцизите върху горивата, алкохола и цигарите с 10 процента, увеличи данъка върху дивидентите до 16 процента и наложи допълнителни такси върху свръхпечалбите на банките и хазартния сектор. В пенсионната система беше въведена здравна вноска от 10 процента за пенсиите над 3000 леи.
Паралелно с това започна и мащабна административна реформа. Правителството предприе съкращения в държавния апарат, намали броя на чиновниците и ограничи високите възнаграждения в държавните агенции и управителните бордове. Тези мерки бяха представени като необходима стъпка за модернизация на държавата, но срещнаха силна съпротива както сред синдикатите, така и сред политическите партньори на Боложан.
Социалдемократите постепенно започнаха да се дистанцират от реформите, страхувайки се от загуба на обществена подкрепа. В крайна сметка именно СДП оттегли подкрепата си за кабинета и предизвика вота на недоверие. Така партията фактически свали собственото си правителство, което допълнително задълбочи кризата на доверие в румънската политика.
Въпреки политическата буря, икономическите резултати от реформите не останаха незабелязани. Международни анализатори отбелязаха, че строгите фискални мерки са помогнали на Румъния да отключи дългоочаквани европейски средства, замразени заради опасения за бюджетната дисциплина.
В началото на май бе съобщено, че Букурещ ще получи 2.62 милиарда евро по четвъртия транш от Националния план за възстановяване и устойчивост, след като Европейската комисия потвърди изпълнението на заложените ключови етапи и реформи. Именно тук се крие парадоксът на кризата – правителството падна заради реформи, които най-вероятно щяха да стабилизират икономиката в средносрочен план.
Възходът на националистите
Политическата нестабилност създаде благоприятна среда за крайнодесните формации, които вече се опитват да се представят като алтернатива на традиционните партии. Лидерът на Съюза за обединение на румънците Джордже Симион настоя президентът да му връчи мандат за съставяне на правителство, заявявайки, че партията му е готова да „изведе Румъния от кризата“.
Тази перспектива обаче среща твърд отпор от страна на президента Никушор Дан и останалите прозападни партии. Национално-либералната партия, Съюз за спасение на Румъния и Демократичният съюз на унгарците категорично отказват всякакво участие в управление, подкрепено от националистите.
Същевременно отношенията между либералите и социалдемократите са достигнали критична точка. Национално-либералната партия настоява, че няма да подкрепи кабинет с участието на СДП, докато социалдемократите отказват да приемат Илие Боложан като бъдещ премиер. Това взаимно блокиране прави съставянето на стабилно мнозинство невъзможно.
Сред обсъжданите спасителни варианти е технократско правителство, а сред спряганите имена за бъдещ премиер е икономистката Делия Велкулеску, която е бивш служител на Международния валутен фонд. Идеята обаче предизвиква сериозни критики. Политически анализатори предупреждават, че подобен ход би изглеждал като отказ на партиите да поемат политическа отговорност. Според тях това може допълнително да увеличи недоверието към традиционния политически елит и да засили подкрепата за радикалните формации.
Бившият президент Траян Бъсеску също се включи остро в дебата. Той обвини президента Никушор Дан и основните партии, че действат „извън духа на Конституцията“ и че превръщат страната в заложник на политически условия и лични конфликти. Според Бъсеску държавният глава е трябвало незабавно да връчи мандат на най-голямата парламентарна сила, вместо да провежда продължителни неформални консултации.
Междувременно международните рейтингови агенции предупреждават, че продължителната нестабилност може да увеличи разходите по външния дълг и да отслаби румънската валута. Това поставя страната в особено уязвима позиция в момент, когато цяла Европа е изправена пред икономическо забавяне, геополитическо напрежение и растящ обществен натиск.
Проучванията на общественото мнение вече показват сериозни политически размествания. Алиансът за обединение на румънците остава водеща политическа сила, докато Национално-либералната партия бележи ръст благодарение на образа на Илие Боложан като твърд реформатор. Социалдемократите обаче губят позиции и за първи път от години падат на трето място.
Опитът на Румъния за бързо оздравяване на държавата доведе до разрушаване на управляващата коалиция и показа, че партиите не са склонни да рискуват електоралния си комфорт чрез драстични мерки, дори да са работещи.
