Допуска ли правната ни уредба присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди на юридическите лица, произтича ли тази възможност от правото на Европейския съюз и по кои критерии следва да бъде определяно обезщетението? Това ще решават в съвместно тълкувателно дело Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд и Върховният административен съд, сезирани от състав на ВКС по конкретно дело. конкретно поставените по него въпроси са:
„Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица? Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното (чл. 4, ал. 3 КРБ), или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 КРБ), произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори, и кои са критериите за определяне на обезщетението?“
Правото на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридически лица, особено търговци, беше отричано твърдо и категорично от съдебната практиката допреди няколко години. Последва промяна, с която бяха уважени такива претенции, но само на юридически лица с нестопанска цел – религиозни организации. Аргументът е, че те не преследват печалба като търговците, поради което може да търпят не само материални, но и морални вреди. Но едва с делото, което стана повод за исканото тълкуване, състав на ВКС установи противоречива национална практика, като даде и критерии за определяне на обезщетението, изведени от практиката на Съдй на ЕС и Европейския съд по правата на човека.
Конкретният правен спор пред ВКС е по искове, с които дружество – лизингодател съди прокуратурата както за нанесени му имуществени, таки и неимуществени вреди. В основата на претенцията са иззети от държавното обвинение оригинали на документи и електронни носители, съдържащи информация за вземания на фирмата към лизингополучатели, което попречило на събирането им. След като се произнася по спора за имуществените вреди, съдът взема отношение и по този за моралните.
„На първо място следва се отбележи, че българската юриспруденция десетилетия наред отричаше правото на юридическите лица да претендират неимуществени вреди. Липсата на доктринерни разработки, както и на съдебна практика относно критериите, по които може да бъде определено обезщетението за претърпени от юридическите лица неимуществени вреди, налага тълкуване на вътрешните разпоредби съответно на правото на ЕС и по този начин да бъдат изведени критерии за определяне на това обезщетение от практиката на Съда на ЕС. Отделно от това е необходимо да се съобрази и практиката на Европейския съд по правата на човека относно критериите за определяне обезщетението за претърпени от юридически лица неимуществени вреди“, пише в решението.
Следва анализ на практиката на наднационалните съдилища, въз основа на който става ясно че съществуват три подхода при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от юридическите лица в практиката на европейските съдилища.
„При първия обезщетението се определя по усмотрение на съда без да се посочват конкретни критерии. Подобен подход следва да се отхвърли понеже създава несигурност, а също така чрез него се внася неяснота в правните очаквания на увредените субекти. При вторият подход се счита, че обезщетението може да се изрази в самата отмяна на неправомерният акт или самото установяване в съдебното решение, че е налице неправомерно поведение. Този подход също следва да се отхвърли доколкото основен принцип на българската гражданска отговорност е паричното обезщетяване на претърпените вреди. Следователно единственият възможен подход е при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконосъобразни актове или действия/бездействия на държавата е да се изброяват примерни критерии, като преценката всякога да бъде оставена на решаващия съд при съобразяване на всички релевантни по делото факти и обстоятелства“, мотивира се съдът.
В резултат на анализа са изведени следните примерни критерии въз основа на които следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконосъобразни актове или противоправни действия/бездействия на държавата, претърпени от юридическите лица. А именно:
- тежестта на констатираното нарушение;
- неговата продължителност;
- поведението на държавният орган;
- ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразния акт или противоправното действие/бездействие на държавата;
- степента на засягане на фирмена репутация;
- несигурността при планиране и нарушението в нормалното управлението на дружеството;
- безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата.
