Конституционният съд е сезиран пак за конфискацията на автомобили, но този път не само при пияни и дрогирани водачи, а при всички случай на извършено престъпление, при което колата е собственост на виновния и е послужила за извършване деянието. Принципът е заложен чл. 53, ал.1, б. „а“, от Наказателния кодекс и беше обновен през миналата година, за да обхване и случаите в които автомобилът не е на извършителя, а на трето лице. В този случай виновникът трябва да заплати неговата равностойност.
Кс е сезиран от съдията от Районен съд – Плевен Димитър Кирилов във връзка с водено от него дело срещи мъж, откраднал три бали с люцерна, които натоварил на ремеркето, теглено от фолксвагена му. По делото е наложено вече условно наказание по спжоразумение с прокуратурата, но съдията не е съгласен с отнемането на колата, с която извършителят мъкнал откраднатата земеделска продукция.
„Налице е несъразмерност между тежестта на извършеното престъпление, с оглед стойността на вещите предмет на престъплението, възстановяването на причинените имуществени вреди, наложеното наказание от една страна и от друга страна навлизането в имуществената сфера на виновния, като съдът е лишен от възможността да прецени и прецизира необходимостта от приложението на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, поради императивния характер на прилагането ѝ.
Сезиращият съд счита, че мярката по чл.53, ал.1, б. „а“ от НК по своята същност се намира в противоречие с разпоредбите на чл. 119, ал.1 от Конституцията на Република България, поради своята императивност, лишаваща съда от правораздавателната му функция, защото съдът когато осъществява наказателното правосъдие е свободен в преценката си за вида и размера на наказанието в пределите на специалната част на НК, а със задължителното приложение на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, законодателят го е лишил от каквото и да било възможност за индивидуализация и съразмерност, на които принципи е основана наказателната доктрина“, мотивира се Кирилов.
